Господ забавя, но не забравя: Убиецът на сестри Белнейски е…

Отдавна в Пазарджик се носи слух, че човекът, отнел живота на сестрите Росица и Христина Белнейски, вече не е сред живите. Макар годините да минават, случаят все още се обсъжда с голям страх и предпазливост от местните.

Лазар Колев изтърпява доживотната си присъда, но много хора в града остават убедени в неговата невинност. Той дори завежда дело срещу България в Страсбург.

В продължение на години се разпространяват твърдения, че зад престъплението стои могъща личност. Според доста жители, държавните органи са направили всичко възможно Лазар Колев да поеме вината, за да се прикрие истинският извършител.

Днес в Пазарджик се говори, че съдбата е застигнала този влиятелен човек – разказва се, че убиецът на сестрите е починал след сериозна болест и в тежки мъки.

Въпреки това, разговорите за двойното убийство продължават да пораждат страх и напрежение сред жителите на града.

Процесът за смъртта на двете момичета остава в историята като един от най-скъпите в българската съдебна система. По делото са разпитани стотици свидетели, включително и затворници от ареста в София, където Колев е бил задържан. На 10 юни 2011 г. съдът в Пазарджик с председател съдия Ивета Парпулова осъжда Лазар Колев на доживотен затвор без право на замяна, като той остава единственият обвиняем.

През ноември същата година Апелативният съд в Пловдив потвърждава напълно присъдата, но след това Върховният съд връща делото за ново разглеждане. В крайна сметка, на 21 май 2014 г., присъдата на Колев става окончателна и процесът приключва окончателно.

Разследването срещу неизвестен извършител, започнато заради ДНК материал от второ лице, участващо в престъплението срещу сестрите Белнейски, е прекратено.

Ако се появят нови доказателства за събитията отпреди 11 години, разследването би могло да бъде възобновено. Засега обаче няма такива данни. В обвинителния акт срещу Лазар Колев е записано, че в нощта на 28 януари 2006 г. е качил сестрите Белнейски в колата си на бул. „България“ в Пазарджик, като е бил в нетрезво състояние. После оставя по-малката сестра при все още неизвестен приятел, продължава с Росица, а два дни след това телата на двете момичета са открити край партизанския паметник до Брацигово.

Овчарят Георги Дерменджиев намира на 31 януари телата на 18-годишната Росица и 15-годишната Христина, голи и обезобразени, в местността Грамадите – няколко километра от Пещера. Няколко дни по-рано, на 28 януари около полунощ, сестрите напускат заведение в центъра на Пазарджик, където са били със съученици, разделят се с тях и тръгват пеша по булеварда към гарата, където живеят.

От този момент следите им се губят, а едва след като са открити телата им, става ясно какво се е случило. Родителите им – Фани и Стоимен – съобщават за изчезването на децата си на 30 януари, но за съжаление вече е прекалено късно.

Любопитно е, че и до днес страховете около случая спират хората в Пазарджик да говорят открито за случилото се. Вероятно истината около тази трагедия остава скрита.

Така случаят Белнейски продължава да предизвиква въпроси и несигурност сред местните. Изглежда, че темата ще остане чувствителна още дълго време.

Изглежда, че тази история ще продължи да вълнува хората в Пазарджик и да поражда догадки, докато не излязат нови факти.

Telling Admin