Сутринта излязох в двора – просто за да полея цветята и да проверя дали котките отново не са разхвърляли боклука, както често правят. Но още щом отворих портата, ме удари ужасяваща миризма. Толкова силна, че гърдите ми се свиха, а в устата усетих метален вкус.

Сутринта излязох в двора просто да полея цветята и да видя дали котките пак не са разнесли боклука — случва се често. Щом отворих портата, ме удари ужасна миризма, толкова силна, че веднага усетих стягане в гърдите и метален вкус в устата си.

Направих още няколко стъпки и застинах на място. До лехата, право на земята, нещо се движеше. Пред мен имаше странно, червеникаво, слузесто образувание — сякаш извадено отвътре навън. Миризмата напомняше на разлагащо се месо, като че ли някой е скрил мъртво животно наоколо. Отдръпнах се инстинктивно, усетих как сърцето ми започна да бие по-силно, а в мислите ми се завъртяха най-страшните сценарии.

„Какво е това? Ларва? Някакво причудливо същество? Или… остатък от извънземно?“ — не можех да осмисля.

Извадих телефона, снимах находката и, стискайки зъби заради миризмата, започнах да търся информация в интернет.

В търсачката написах: „червено, слузесто, мирише на гнилo“, и още първият резултат ме изуми. Там пишеше: „Антур Арчера – гъба пришълец, известна още като Дяволските пръсти.“

Оказва се, че това е напълно истинска гъба, идваща от Австралия и Тасмания, която постепенно се е разпространила и по други места по света.

Първоначално прилича на бяло яйце, а след това от него израстват червени израстъци — напомнящи нокти или дяволски пръсти.

Тези израстъци са покрити с лепкава слуз и отделят ужасна миризма на мърша, която привлича мухи, за да разнасят спорите ѝ.

На хората, които я виждат за първи път, често им изглежда като нещо извънземно. Не са редки случаите, когато се обръщат към полицията или викат спасителни екипи.

И аз бях доста стъписан, когато разбрах, че това „същество“ в двора ми всъщност е гъба — жива, необичайна и може би една от най-странните форми на живот, които природата може да предложи.

От този момент избягвам това място всеки ден. Дори не поливам цветята там вече.

Нека си стои — „подаръкът на дявола“ не бива да бъде безпокоен.

Този материал е с информативна цел и служи единствено за обща осведоменост. Не носим отговорност за пълната точност или изчерпателност на информацията.

Понякога природата ни изненадва с неща, които изглеждат напълно нереални. Забелязва се колко лесно неочакваното може да се появи тъкмо в собствения ни двор.

Кратък финал: Оказва се, че дори в рутината ни се намира място за изненадващи срещи. Най-необичайните гости понякога са точно тези, които природата ни изпраща.

Тази случка напомня, че дори обикновените сутрини могат да донесат нещо напълно необичайно. Естеството определено има с какво да ни изненада.

Telling Admin