Сбогом, деменция: 5 храни, които защитават мозъка след 60 години
Много хора смятат, че с възрастта неизбежно идват забравата, объркването и дори страховитото „старческо слабоумие“. Като че ли тези проблеми са неизменна част от посребрелите коси и болките в ставите – нещо, което върви ръка за ръка с остаряването.
Това е един от най-разпространените митове за старостта – форма на фатализъм, в който често сами се въвличаме.
В действителност стареенето на мозъка не се случва изведнъж, а представлява продължителен процес, който до голяма степен зависи от нашите навици. Макар че деменцията, особено болестта на Алцхаймер, засяга милиони хора, тя не е неизбежна съдба.
„Стареенето не е загуба на младостта, а нов етап с нови възможности“, казваше Бетхе Шефер.
Това важи с пълна сила и когато говорим за поддържане на мозъка.
Геронтологични проучвания доказват, че упадъкът на мозъчните функции може да се забави, а понякога и да се предотврати, ако започнем да се грижим за себе си навреме. Не става дума за скъпи лечения или съмнителни добавки от реклами.
Всъщност нещата са доста по-елементарни. Един от най-лесните и достъпни начини е чрез храната. Това, което избираме всеки ден за трапезата си, с времето се превръща или в нещо полезно, или… добре знаете какво.
По-долу ще откриете 5 храни, които експерти по хранене и неврофизиология препоръчват да включите в менюто си след 60-годишна възраст. Мозъкът ви ще ви благодари.
1. Бобови: боб, грах, леща, нахут
Бобовите култури рядко впечатляват с нещо особено. Те не се представят като „суперхрани“ и почти не присъстват в социалните мрежи. Но ако мозъкът имаше право на избор, вероятно би ги предпочел. В тях има белтъчини, фолиева киселина, магнезий, желязо, цинк и най-важното – фибри, които поддържат стабилна кръвната захар. А за мозъка внезапните промени в кръвната захар са сериозно предизвикателство.
Данни от изследвания показват, че ако хапвате бобови 2–3 пъти седмично, рискът от когнитивни проблеми с възрастта намалява. Фасулът може да не е атрактивен, но действа като тиха и дългосрочна опора.
Любопитно е, че в региони с много дълголетници – например Окинава и Сардиния – бобовите са основна част от храненето на възрастните. Едва ли това е случайно.
2. Натурално кафе
Около кафето често се въртят доста митове и опасения. В умерени количества обаче то може да е средство за бодрост не само за тялото, но и за мозъка. Важно е да залагате на качествено кафе – разтворимото от машините не се препоръчва от специалистите.
Истинското смляно кафе съдържа кофеин и полифеноли като ресвератрол – мощен антиоксидант, който защитава нервните клетки. Тези вещества забавят стареенето на невроните, ограничават възпаленията и оказват положително влияние върху настроението.
Някои научни анализи сочат, че хора над 60, които пият по чаша кафе на ден, се справят по-добре при тестове за памет и концентрация.
Тук също е важно да не се прекалява – една чаша сутрин е достатъчна. Прекомерната употреба може да предизвика тревожност, което не е желателно, особено с възрастта.
3. Листни зеленчуци: спанак, манголд, рукола, магданоз
Дори да не сте почитател на салатите, не може да се отрече, че зелените зеленчуци са важни за мозъка. Те осигуряват фолиева киселина, витамини К и Е, и лутеин, който пази мозъчните клетки от оксидативен стрес.
Проучване от Чикагския университет показва, че възрастните, които всеки ден консумират дори малко количество зелени зеленчуци, запазват когнитивни способности, характерни за хора с 11 години по-малко. Така че една порция спанак дневно може да направи разлика – ще забравяте чадъра си, но не и имената на хората.
Това е добра новина – зеленчуците са достъпни и познати, но често ги подценяваме.
4. Плодове: боровинки, къпини, касис
Цветът на плодовете е важен, особено когато са по-тъмни. Те съдържат повече антоциани и полифеноли, които подобряват връзките между нервните клетки и намаляват възпаленията.
Изследване от Харвардската медицинска школа заключава, че жените, които редовно консумират боровинки и ягоди, по-дълго запазват умствената си яснота и логическо мислене. Разликата между тези, които ядат плодове, и онези, които не го правят, се равнява средно на 2,5 години в когнитивните показатели.
Не е задължително да чакате сезона – замразените плодове запазват почти всички полезни вещества, стига да не ги размразявате с гореща вода или в микровълнова фурна.
5. Ядки и семена
Не е случайно, че орехът наподобява мозък. В ядките има всичко необходимо за този орган: омега-3 мастни киселини, витамини от група В, антиоксиданти, магнезий, мед и други.
Ядките поддържат нивата на серотонин, което означава по-добро настроение, а също така улесняват връзките между мозъчните клетки – буквално зареждат мисълта с енергия.
Семената като слънчогледови, тиквени и сусамови също са много полезни, защото са богати на цинк и витамин Е. Две супени лъжици на ден са достатъчни за по-ясна мисъл и повече тонус.
„Мозъкът е като парашут – работи само когато е отворен“, казваше Алберт Айнщайн.
За да функционира добре, има нужда и от правилното „гориво“.
Ето и още няколко неща, които си струва да имате предвид:
– Не се увличайте по моди. Не е нужно да търсите екзотични плодове и семена. Бобът от градината и орехите са напълно достатъчни. Най-полезното често е най-близо до нас.
– Вкусът също има значение. Мозъчната храна не трябва да е скучна. Боб с домати, зелени подправки със зехтин, плодове с извара – може да е и полезно, и вкусно.
– Не е важна само храната, а и начинът, по който се храним. Яжте бавно, с удоволствие и без напрежение. Мозъкът не обича „бързото ядене“ – нужно му е внимание.
Тези храни не гарантират пълна защита от деменция – чудеса няма. Но има голяма разлика между „стареене“ и „угасване“.
Първото е естествен процес. Второто често е резултат от пренебрегване – включително на храната, начина ни на живот и отношението към себе си.
Ако обръщаме внимание на това, което слагаме в чинията си, това вече е стъпка напред. Дори и малка, тя е сигурна победа срещу митовете и страховете. И това си заслужава.
Всъщност, с правилната храна можем лесно да подкрепим паметта и мисленето си с напредването на възрастта. Дори малки промени могат да донесат осезаема разлика.
С малко повече внимание към избора на храна можем да направим значима услуга на ума си. Ясно е – полезното невинаги изисква усилия или сложни решения.
Наблюдаваме как малки, осъзнати промени в храненето могат да окажат голямо влияние върху мозъчната ни дейност в по-късна възраст. Ежедневният избор на храна е нещо, което всеки държи в ръцете си.



























