Ерих Фром твърдял, че само една черта издава лошия човек: щом я видите, всичко ви става ясно
Ерих Фром е мислител, чиито възгледи продължават да вдъхновяват за размисъл. Когато говори за човешката психика, свободата и личната отговорност, той остава актуален и днес. Ето една негова мисъл, която си струва да си припомним.
В едно от произведенията си Фром казва:
„Неспособността на човека да се срамува е признак, че той е изгубил връзка със своята душа.“
Това заключение е изненадващо точно. Със сигурност сте виждали хора, които без колебание изричат нещо нелепо, грубо или безсмислено. Не се изчервяват, не се извиняват, а и не спират, за да обмислят думите си. Тяхното поведение излъчва абсолютна самоувереност, сякаш имат монопол върху истината.
Най-любопитното е, че ако вие усетите неловкост заради чужди думи или действия и се изчервите вместо тях – това казва много.
Обикновено това е признак, че срещу вас стои човек, на когото липсва този важен защитен механизъм – способност, която отличава разумния и съпричастен човек от самоуверения и неосъзнат индивид.
Как да реагирате, когато попаднете на такива хора?
Първо, опитайте се да не приемате казаното лично.
Ето и още няколко съвета:
Стремете се да запазите самообладание. Ако някой се опитва да ви въвлече в спор, представете си, че просто наблюдавате ситуацията. Глупостта на околните не е ваша грижа. Това не значи да игнорирате напълно случващото се, но спокойствието винаги помага.
Поставяйте ясни граници. Ако се наложи, кажете: „Не ми е приятно да слушам това“ или „Не желая да продължавам този разговор“. Това е ваше право. Не сте длъжни да играете чужда роля.
Не се поддавайте на провокации. Някои нарочно търсят емоционален отклик. Ако запазите спокойствие, ще ги оставите без оръжие. Може да отвърнете неутрално: „Интересно мнение“ или „Имаш право да мислиш така“ – ще видите как ентусиазмът им стихва.
След подобни срещи винаги си правете изводи. Запитайте се: „Как стигнах дотук?“ и „Как да избегна това следващия път?“. Анализът е полезен. Може би сте били прекалено доверчиви или не сте изразили достатъчно ясно мнението си.
Не се опитвайте да доказвате нещо на всяка цена. Това вероятно е най-важното. Има хора, които никога не поставят под въпрос своята правота. Нека светът бъде техният съдник.
Знаете ли кое е най-забавното?
Именно тези хора са убедени, че са най-умните и прозорливите, че само те притежават истината.
Обикновено от тях ще чуете: „Аз просто изказвам своето мнение“, дори когато думите им са лишени от логика и елементарен такт.
Сигурно сте се сблъсквали с такива „разбирачи“ онлайн. Коментират всичко – от политика до астрофизика, от възпитание до ядрена физика.
Смятат, че знаят всичко и са убедени, че могат да дадат най-добрия съвет за живота. Да спорите с тях е абсолютно безсмислено – все едно се опитвате да обясните на котка, че купичката ѝ не е центърът на вселената.
Ако в ежедневието ви се появи такъв човек – било колега, познат или роднина – не се старайте да го „поправяте“. Това само ще ви развали настроението.
По-добре си задайте въпроса: „Какво ми носи това общуване? Не е ли време да го ограничавам?“
Помнете, че чуждата ограниченост не е ваша грижа. Ако човекът отсреща не изпитва срам за думите или действията си, замислете се – заслужава ли си да влагате време в него.
Понякога най-разумното е просто да си тръгнете. Без дълги обяснения, спорове или опити да „отворите очи“. Както казва един мъдър човек:
„Най-добрият начин да спечелиш спор е изобщо да не влизаш в него.“
Трудно е да не се съгласим с това.
Ако попаднете на такъв човек – по-добре продължете напред. Вашите нерви са по-ценни.
Това е един от онези житейски уроци, които си струва да си припомняме. Понякога именно дистанцията е най-правилната реакция.
Понякога простото отдалечаване има по-голям ефект от всякакви думи. Това е нещо, което всеки научава рано или късно.
В крайна сметка, умението да поставяме граници и да не се въвличаме в безсмислени спорове е част от личната зрелост. Понякога най-добрата реакция е просто тишината и дистанцията.
