България може да стане първата държава в рамките на Единния валутен механизъм, която…
България може да стане първата държава от Единния валутен механизъм на ЕС, която няма да спази предварително заложения период за паралелно използване на лева и еврото преди пълното въвеждане на еврото като единствена валута в икономиката. Според информация от водещ експерт на БНБ, цитиран от Lupa.bg, възможността да се плаща както в левове, така и в евро, която по план трябва да приключи до края на януари, може да бъде удължена с още две седмици или дори месец.
Източникът обяснява, че тази седмица започват консултации между ръководството на финансовото министерство и БНБ. Причината е необходимостта да се намери решение за трудностите, които изпитват търговците и хората в сферата на услугите с връщането на ресто в евро, дори когато клиентите плащат в левове. Това не е проява на бойкот, както някои сравняват с руската рубла, а по-скоро е следствие от реалния недостиг на евро банкноти и монети сред населението.
За да стане възможно удължаването на този преход, ще е необходимо да се направят промени в Закона за въвеждане на еврото, най-вече в чл. 24 и 25. В момента текстовете са следните:
„Чл. 24. От датата на въвеждане на еврото в Република България за период от един месец банкнотите и монетите в левове продължават да бъдат законно платежно средство на територията на Република България (период на двойно обращение на лева и еврото).
Правила в периода на двойно обращение
Чл. 25. (1) В периода на двойно обращение при получено плащане в брой в левове или в евро търговецът връща остатъка изцяло в евро. Когато търговецът няма достатъчна моментна наличност да върне остатъка изцяло в евро, връща остатъка изцяло в левове.
(2) В периода на двойно обращение търговецът може да не приема повече от 50 броя монети в левове, включително стотинки, при една трансакция.
(3) В периода на двойно обращение при рекламация на стока или услуга, когато потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената от него сума, търговецът връща платената сума изцяло в евро. Когато търговецът няма достатъчна моментна наличност да върне платената сума в брой в евро, връща платената сума изцяло в левове.
(4) От датата на въвеждане на еврото в Република България при извършване от търговци на операции в брой с автомати, устройства и системи на самообслужване, включително без електрическо захранване, се използва само евро.
(5) В периода на двойно обращение търговците не могат да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори“.
Още с първия работен ден на 2026 г. стана ясно, че едва около 30% от клиентите в големите търговски вериги избират да плащат с евро, докато повечето потребители засега предпочитат левове на касата. По-големите магазини вече разполагат с необходимите евро банкноти, но по-малките търговски обекти, кварталните магазинчета и салоните за услуги продължават да работят основно с левове заради недостига на евро в обръщение.
Като сравнение – при преминаването на Хърватия към еврото през 2023 г., преходният период от куната към еврото трая само две седмици, а пълното въвеждане приключи в средата на януари. В Хърватия също има определен срок – до края на 2025 г. монетите могат да се обменят за евро, но от 1 януари 2026 г. това вече няма да е възможно. В България срокът за безплатна размяна на левове е шест месеца и важи както за БНБ, така и за търговските банки, а в касите на управителя на БНБ Димитър Радев тази опция остава безсрочна. За Хърватия това се отнася само за банкнотите.
У нас е определен един месец за паралелно използване на двете валути, но към момента всички сигнали сочат, че периодът ще бъде удължен, което ще е прецедент в рамките на ЕС. Дори и да се разреши удължение на плащанията в левове до края на следващия месец, подобни ситуации вече са се случвали на други места в съюза.
През 2002 г., когато Германия извади марката от обръщение (а тогава левът беше фиксиран към нея чрез Валутния борд), Дойчебанк позволи двумесечен преходен период, през който марката и еврото можеха да се ползват паралелно – до 28 февруари.
В крайна сметка се оказва, че преходът към еврото върви по-трудно от предвиденото. Очевидно при подобни промени е важно да се прояви гъвкавост и адаптиране към конкретната ситуация, вместо да се следва стриктно първоначалният план.
Като обобщение, удължаването на преходния период за еврото у нас изглежда логичен ход с оглед на настоящите реалности. Остава да проследим как ще се развие процесът на практика.
Промяната на валутата винаги води до неочаквани предизвикателства. В този случай времето ще покаже дали удълженият преход ще улесни адаптацията.
