Най-бързо изчезващият град у нас: От 165 000 население вече е с 88 000

В тази статия ще разкажем за един български град, чиято съдба служи като предупреждение: „Гледайте Плевен и мислете за България“. Тридесет и пет години след 10 ноември градът, който някога бе важен промишлен и културен център, се намира на дъното – икономически, демографски и културно.

За да подкрепим думите си, ще дадем конкретни примери. Какво се случи – или не се направи – в този красив град през последните 25 години? Как се промени Плевен и неговите хора, и каква е съдбата на Града под Панорамата?

Демографски срив – най-бързо обезлюдяващият град в страната!

Няма как да не започнем с населението. Дори и без официални данни, става ясно, че улиците на Плевен са все по-празни. Главната, която някога беше пълна с живот по всяко време, днес често е пуста.

Числата говорят сами: през 1985 г. в града са живели 165 766 души. През 2001 са останали 121 880, през 2005 – 113 700, през 2007 – 112 570, през 2009 – 111 426, през 2011 – 106 011, а към декември 2023 – 88 122. Така за времето на прехода повече от 70 000 души са напуснали Плевен. До неотдавна градът беше последният с над 100 000 жители, но вече над десетилетие е под тази граница и тенденцията продължава надолу. Причината е очевидна – хората си тръгват заради липсата на работа.

Икономика и бизнес – непрекъснати трудности

Местният бизнес оцелява трудно, а производството често се свежда само до изплащане на заплати – и то не винаги. Много фирми се закриха или преминаха към сивия сектор. Преди 35 години Плевен беше водещ индустриален град – предприятия като „Плама“, Ядрения завод, „Плевенски цимент“ и машиностроителните заводи осигуряваха сериозни приходи, бяха част от международните пазари с качествена продукция.

С приватизацията, която далеч не приличаше на нормално раздържавяване, предприятията бяха разграбени от външни измамници с подкрепата на чиновници, които получаваха комисионни от фалшиви инвеститори. През годините мнозина опитаха да създадат частни фирми с банкови кредити, но високите лихви ги принудиха да затварят. По данни от 2021 г., 60-70% от бизнеса в Плевен е или затворен, или изместен в сивата икономика.

Днес рафинерията „Плама“ почти е спряла работа. Нефтохимическият комбинат между Плевен, Долни Дъбник и Градина, открит през 1970 г., след промените се превърна в единствената фалирала рафинерия в света. Почти всички машиностроителни и металообработващи заводи затвориха, а малкото останали работят с минимален капацитет.

В наши дни за „икономически гиганти“ се смятат само две-три шивашки фирми, а секторът включва още около десетина средни и малки предприятия.

Статистиката е категорична: през 1999 г. в областта работят 20 328 фирми по Булстат. Към 2012 г. броят им е спаднал до 9 370 с 52 169 заети. В момента фирмите са под 7 000, а работещите – под 40 000.

Образование – 50 училища по-малко

През 1989 г. в региона има 163 училища с 57 655 ученици. До учебната 2012/2013 г. училищата намаляват до 117, а учениците – до 30 729. През 2023 г. училищата са малко над 100, а учениците – под 25 000. Само през тази година са закрити още две училища – Професионалната гимназия по добив на полезни изкопаеми и газоснабдяване „Проф. Георги Златарски“ в Долни Дъбник и ОУ „Христо Ботев“ в Староселци.

Политика и интриги – натиск върху съдебната система

– „Тогава разследвахме дребни кражби, тук-там по някое сбиване, нарушаване на реда от шумни компании. Ако станеше някакво убийство, изнасилване, отвличане, то беше единствено за години наред и хората дълго го обсъждаха. Но най-важното е, че хората се бояха от закона и проявяваха уважение към полицията.“

Магистрати си спомнят с носталгия времето, когато делата се гледаха навреме, а тежките престъпления бяха рядкост. Това позволяваше на съда и прокуратурата да обръщат внимание на всеки случай и да осигуряват качествено правораздаване.

С ръста на тежките престъпления и убийствата, извършвани от силови групировки, натискът върху съдебната система се засили. Престъпните среди се стремят убийците да останат ненаказани, а политиците правят всичко възможно да запазят властта си.

Съдебната система изпитва сериозно напрежение. Пробивът настъпи с раздаването на пари и постове, множество жертви и унижения. След това дойдоха лобита, интриги и спад на доверието. В прокуратурата на Плевен се натрупаха стари, забавени дела и усещане за корупция.

Земеделие и животновъдство – битка за оцеляване

Плевен, разположен в сърцето на Дунавската равнина, някога беше важен център на селското стопанство. Почти всички земи се обработваха, а животновъдството процъфтяваше – крави, свине, птици, овце. Днес големите ферми са малко, а малките стопанства почти изчезнаха – селата се обезлюдяват, а кражбите на животни са ежедневие, което държавата не успява да овладее. Само Институтът по лозарство и винарство и професионалната гимназия продължават да пазят традициите на региона.

Люлка на спортисти

Плевен някога заемаше водещо място в спортния живот – стотици местни спортисти са печелили медали от световни, европейски и олимпийски първенства. Тереза Маринова, Гълъбин Боевски, Пламен Гетов, Цветан Антов са само част от известните имена. Днес техните наследници липсват не заради липса на треньори или потенциал в спортното училище.

Основната причина са липсата на спонсори за младите спортисти и лошите условия за тренировки. Повечето клубове са ограничени до двете спортни зали – „Балканстрой“ и „Спартак“. Има очаквания Плевен един ден да получи своя „Арена Армеец“, но това засега е само надежда. Ако не се намери финансиране, градът може да остане с още един изоставен спортен обект – като този до входа на Кайлъка.

ШЗО – символ на армията

Дълги години Плевен беше известен с ШЗО – едно от най-елитните поделения в армията. Основано с указ на Фердинанд през 1901 г., през 1998 е преименувано на Център за учебна подготовка на младши командири и новобранци, а през 2003 – в Учебна база „Христо Ботев“. През лятото на 2007 г. базата е закрита с края на задължителната военна служба. Същата година Пета шипченска механизирана бригада е преместена от Казанлък в Плевен, но по-късно и тя е закрита от правителството на Бойко Борисов.

Днес в Плевенския гарнизон има един зенитно-ракетен дивизион (към Втора механизирана бригада – Стара Загора), един механизиран батальон (към 61 механизирана карловска бригада) и център за начална военна подготовка. Общо военните са под 300 души.

Културният живот – все по-ограничен

Плевенчани си спомнят с носталгия времето, когато културният афиш беше богат, а събитията се случваха едно след друго. През лятото на 1988 г. например се е състояла премиера на „Аида“ със солисти от СССР, концерти на Духовия оркестър (единственият запазен), изпълнения на регионални формации и фолклорни ансамбли, театрални вечери с гостуващи актьори от София, срещи с културни дейци от НТ „Иван Вазов“ и Театъра на Народната армия.

Имаха се празници и изложби за деца, а Младежкият дом беше важен център за младите хора. Постепенно дейността му спря, сградата бе продадена, а 17 години мястото стоя празно – сега там се строи бизнес сграда. Народната опера с оркестър „Христо Бръмбаров“ беше затворена, а на нейно място създадоха Плевенска филхармония с открита оперна сцена. След реформите на първото правителство „Борисов“ градът едва не загуби и филхармонията си.

Здравеопазването – светъл лъч сред трудностите

Единственият сектор, който се разви през прехода, е здравеопазването. През 1989 г. областта разчиташе само на Окръжната болница, а днес вече има девет лечебни заведения. Плевен се превърна във водещ център по гинекология и онкогинекология. Огромна заслуга има проф. Григор Горчев, който въвежда роботизираната хирургия у нас и в неговата клиника се ражда първото хайфу бебе в България. В града се намират и два от водещите центрове по репродуктивна медицина, които помагат на двойки от цялата страна.

Това са основните промени в района през последните 35 години. Остава само надеждата, че след 50 години равносметката ще бъде по-оптимистична. „А дано, ама надали…“

Плевен преди 10 ноември 1989 г.

В социалистическия период Плевен беше сред най-развитите индустриални градове в страната. Водещи отрасли бяха нефтопреработване, металообработка, машиностроене, лека и хранително-вкусова промишленост. В завод „Илинден“ се произвеждаха машини по патента на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат беше втори по големина в България. Други големи предприятия, осигуряващи работа на хиляди, включваха завода за турбини „Вапцаров“, винарския завод, чугунолеярния и стоманолеярния завод, завод за електронни изделия, предприятието за алуминиеви отливки, циментовия и стъкларския завод.

Градът се отличаваше с красивия си център, обновен през 70-те години, с парк „Кайлъка“ и Скобелевия парк с костница и Панорама „Плевенска епопея“, построена за 100-годишнината от Освобождението. Плевен привличаше над половин милион туристи годишно, основно от бившия СССР, според socbg.com.

В заключение, съдбата на Плевен през последните десетилетия ясно отразява посоката на промените в България. Градът е пример за това колко рязко може да се промени историята на един регион.

Погледът към Плевен е своеобразно огледало за съдбата на много български градове – динамиката на прехода е най-осезаема точно тук.

Плевен остава ярък пример за това как промените във времето засягат българските градове. Историята му е ценен урок за цялата страна.

Telling Admin