До сега много хора мислят, че тези 2 бутона служат само за да пуснат водата
Днешните тоалетни обикновено разполагат с две възможности за промиване – едната използва по-малко, а другата – повече вода. Този тип се наричат тоалетни с двойно промиване. Но защо всъщност има две отделни настройки? Виж какъв е замисълът зад тях.
Как действат тоалетните с двойно промиване?
При този вид тоалетни има два бутона или механизми – по-голям и по-малък, като всеки активира различен клапан. Така се използват различни количества вода в зависимост от избрания бутон.
Пестене на вода
По-големият бутон подава между 6 и 9 литра вода и е предназначен за твърди отпадъци. Малкият, който използва само 3 до 4,5 литра вода, се използва при течни отпадъци. С тази система се избягва ненужно изразходване на вода при всяко пускане на тоалетната.
Колко вода може да бъде спестена?
Според изчисления, семейство, което използва тоалетна с двойно промиване, може да спести до 20 000 литра вода годишно спрямо стандартните варианти. Макар първоначалната инвестиция да е малко по-висока, този подход с времето се оказва по-икономичен и щади околната среда, тъй като значително намалява месечните разходи за вода.
Как се появява идеята?
Концепцията за двойно промиване е дело на американския индустриален дизайнер Виктор Папанек. Той я описва в книгата си „Design for the Real World“ от 1976 г., а първата реална тоалетна с двойно промиване се появява в Австралия през 1980 година.
Ползвай умно
Следващият път, когато ползваш тоалетната, избери подходящото промиване според нуждата. За леко промиване използвай малкия бутон – обикновено той е обозначен с малка икона, половин кръг или капка. По-големият бутон натискай само при нужда от по-силно промиване.
Достатъчна е една малка промяна в навиците ти, за да използваш ресурсите по-ефективно и да намалиш сметката за вода.
Кратко обобщение: Идеята за двойното промиване е практична стъпка към по-отговорно потребление на вода у дома. В дългосрочен план това може да се отрази положително и на семейния бюджет.
Каква е вашата реакция за статията?
Може би ще имате интерес и към тази статия :
