Най-бързо изчезващият град у нас: От 165 000 население вече е с 88 000

Разказваме историята на един български град, който буквално изчезва, с призива „Гледайте Плевен и мислете за България“. 35 години след 10 ноември някогашният развит промишлен и културен център е стигнал до абсолютния минимум – в икономиката, демографията и културата.

За да бъдем конкретни, ще се опрем на факти. Какво реално се случи – или не се случи – с един от най-живописните градове у нас през последните 25 години? Как се измениха Плевен и неговите жители през този период, и какво е положението на Града под Панорамата?

Демографски срив – най-бързо изчезващият град в България!

Няма как да не започнем с броя на хората. Дори без официални данни, всички виждат как улиците на Плевен опустяват, а Главната, която преди винаги кипеше от живот, днес е почти пуста.

Ето и сухите числа: през 1985 г. населението е било 165 766 души. През 2001 – 121 880, през 2005 – 113 700, през 2007 – 112 570, през 2009 – 111 426, през 2011 – 106 011, а към декември 2023 – 88 122. За времето на прехода, от Плевен са си тръгнали над 70 000 души. Градът беше последният от големите с над 100 000 жители, но от около десетина години е под тази граница и населението продължава да намалява. Причината е ясна – хората не виждат перспектива и напускат.

Икономика и бизнес – хронична криза

Местният бизнес оцелява трудно и работи, колкото да плаща заплатите (а понякога дори това не се случва). Много фирми затвориха врати или преминаха към сивата икономика. Преди 35 години Плевен беше сериозен индустриален център – поне десет държавни предприятия като „Плама“, Ядрения завод, „Плевенски цимент“ и заводите за машиностроене осигуряваха значителни приходи и присъствие на международния пазар.

След приватизацията, която трудно може да се нарече истинско раздържавяване, предприятията бяха буквално разграбени от външни измамници с помощта на чиновници, които прибираха комисиони от фиктивни инвеститори. През тези 35 години много хора се пробваха с частни фирми, като теглиха банкови кредити, но високите лихви направиха връщането им невъзможно. През 2021 г. за първи път се появиха данни, че 60-70% от бизнеса в Плевен е или фалирал, или преминал в сивия сектор.

В момента рафинерията „Плама“ практически не работи. Нефтохимическият комбинат между Плевен, Долни Дъбник и Градина, открит през 1970 г., след прехода стана единствената фалирала рафинерия в света. По-голямата част от машиностроителните и металообработващите предприятия са затворени, а останалите са с минимално производство.

Днес за икономически „колоси“ се смятат две-три шивашки фирми, а в този сектор има още около десетина средни и малки компании.

Статистиката е красноречива: през 1999 г. в областта по Булстат са регистрирани 20 328 фирми. През 2012 г. остават 9 370 с 52 169 заети. Сега фирмите са под 7 000 и по-малко от 40 000 работещи.

Образованието – с 50 училища по-малко

През 1989 г. в региона функционираха 163 училища с 57 655 ученици. До учебната 2012 – 2013 техният брой пада до 117, като децата стават 30 729. През 2023 г. училищата са малко над 100, а учениците – под 25 000. Последно бяха затворени още две училища – Професионалната гимназия по добив на полезни изкопаеми и газоснабдяване „Проф. Георги Златарски“ в Долни Дъбник и ОУ „Христо Ботев“ в Староселци.

Политика и интриги – удар по съдебната система

– „Тогава разследвахме дребни кражби, тук-там по някое сбиване, нарушаване на реда от шумни компании. Ако станеше някакво убийство, изнасилване, отвличане, то беше единствено за години наред и хората дълго го обсъждаха. Но най-важното е, че хората се бояха от закона и проявяваха уважение към полицията.“

Магистрати все още си спомнят с носталгия времето, когато делата се решаваха навреме, а тежките престъпления почти не се случваха. Това даваше възможност на прокуратурата и съда да разглеждат всеки казус с внимание и да осигурят качествено правораздаване.

Но с ръста на сериозните престъпления и убийства, извършвани от силови групировки, се засилиха и опитите за влияние в съдебната власт. Хората от подземния свят настояваха убийците да останат ненаказани, а политиците държаха на контрола си.

Съдебната система беше подложена на натиск. Пробивът дойде чрез раздаване на пари, постове, жертви и унижения. После последваха лобита, интриги и срив в доверието. Прокуратурата в Плевен се напълни със стари, висящи дела и усещане за корупция.

Земеделие и животновъдство – борба за оцеляване

Разположен в сърцето на Дунавската равнина, Плевен някога беше водещ център за селското стопанство. Районът нямаше необработваема земя, а животновъдството беше силно развито – крави, свине, птици, овце. Днес едри ферми се срещат рядко, а дребните стопанства почти са изчезнали – селата се обезлюдиха, а кражбите на домашни животни са ежедневни и държавата не ги спира. Само Институтът по лозарство и винарство и професионалната гимназия все още пазят традицията на региона.

Люлка на спортисти

Плевен беше един от големите спортни центрове – стотици местни спортисти са печелили медали от олимпийски, световни и европейски състезания. Тереза Маринова, Гълъбин Боевски, Пламен Гетов, Цветан Антов са само част от имената, оставили следа. Днес липсват млади наследници, не защото няма треньори или спортното училище е изостанало.

Причината е във финансирането – няма спонсори за млади спортисти, липсват и адекватни места за тренировки. Почти всички клубове се събират в „Балканстрой“ и „Спартак“. Остава надеждата някой ден Плевен да има своя „Арена Армеец“, но засега това е само мечта. Ако не се намерят средства, градът може да се окаже с още един изоставен спортен обект – подобно на този до входа на Кайлъка.

ШЗО – символично военно поделение

Дълги години за много мъже Плевен е свързан с ШЗО – едно от най-престижните поделения в армията. Учредено с указ на Фердинанд през 1901 г., през 1998 става Център за обучение на младши командири и новобранци, а през 2003 – Учебна база „Христо Ботев“. Затваря през лятото на 2007 г., когато отпада задължителната военна служба. Същата година Пета шипченска механизирана бригада се мести от Казанлък в Плевен, но по-късно е закрита от правителството на Бойко Борисов.

В момента в Плевенския гарнизон има един зенитно-ракетен дивизион (към Втора механизирана бригада – Стара Загора), един механизиран батальон (към 61 механизирана карловска бригада) и център за начална военна подготовка. Общият брой на военните не надвишава 300 души.

Културният живот – все по-ограничен

Плевенчани често си спомнят с носталгия времето, когато културният афиш беше богат, събитията не съвпадаха, а културните институции не излизаха в лятна ваканция. Само през лятото на 1988 г. имаше премиера на „Аида“ с гостуващи солисти от СССР, концерти пред каскадата – Духовият оркестър (единственото, което оцеля), регионални формации и фолклорни ансамбли, театрални вечери с гостуващи актьори от София и срещи с културни дейци от НТ „Иван Вазов“ и Театъра на Народната армия.

Имаше празнични събития и изложби за децата, а Младежкият дом беше истински център за младите. С времето той стана неизползваем, сградата беше продадена, а 17 години на мястото й имаше празен терен – сега там се строи бизнес сграда. Народната опера с оркестър „Христо Бръмбаров“ беше закрита, а на нейно място се появи Плевенска филхармония с открита оперна сцена. С реформите на първия кабинет „Борисов“ градът почти изгуби и филхармонията.

Здравеопазването – светла точка на фона на останалото

Единственият сектор, който се разви в Плевен по време на прехода, беше здравеопазването. През 1989 г. областта се обслужваше само от Окръжната болница, а днес лечебните заведения са вече девет. Плевен стана водещ център по гинекология и онкогинекология. Сериозен принос има проф. Григор Горчев, който пръв в България въведе роботизираната хирургия и в неговата клиника се роди първото хайфу бебе в страната. Тук са и два от най-важните центрове по репродуктивна медицина, помагащи на двойки от цяла България.

Това са промените в региона през последните 35 години. Остава надеждата, че след половин век преход равносметката ще е по-оптимистична. „А дано, ама надали…“

Плевен преди 10 ноември 1989 г.

В социалистическия период Плевен беше сред най-развитите промишлени градове в страната. Водещи сектори бяха нефтопреработването, металообработването, машиностроенето, леката и хранително-вкусовата промишленост. Заводът „Илинден“ произвеждаше машини по патента на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат беше втори по големина в България. Други големи работодатели бяха заводът за турбини „Вапцаров“, винарският завод, чугунолеярният и стоманолеярният завод, заводът за електронни изделия, предприятието за алуминиеви отливки, циментовият и стъкларският завод.

Градът се открояваше с красивия си център, обновен в края на 70-те, с парк „Кайлъка“ и Скобелевия парк с костница и Панорама „Плевенска епопея“, изградена за 100-годишнината от Освобождението. Според socbg.com, Плевен привличаше над половин милион туристи годишно, основно от бившия СССР.

В крайна сметка, съдбата на Плевен през последните десетилетия ясно отразява промените в страната. Градът остава пример за това колко бързо могат да се променят цели региони.

Погледът към историята на Плевен показва как динамиката на един град може да символизира съдбата на цяла България. Понякога един пример казва повече от хиляда думи.