Ерих Фром твърдял, че само една черта издава лошия човек: щом я видите, всичко ви става ясно

Ерих Фром е мислител, чиито възгледи продължават да провокират размисъл и днес. Когато говори за човешката психика, личната свобода и отговорността, неговите идеи остават винаги актуални. Един негов цитат си заслужава да си припомним.

В една от книгите си Фром казва:

„Неспособността на човека да се срамува е признак, че той е изгубил връзка със своята душа.“

Това заключение е изненадващо точно. Сигурно сте забелязвали хора, които без никакъв свян могат да кажат нещо неловко, обидно или напълно нелогично. Те не се смущават, не се извиняват, дори не се спират да обмислят думите си. Тяхното държание изразява пълна самоувереност, сякаш имат монопол над истината.

Любопитното е, че ако вие самите изпитате срам вместо тях заради нечии думи или действия, това вече казва много.

В повечето случаи това означава, че срещу вас стои човек, на когото липсва важен защитен механизъм – нещо, което отличава разумния и съпричастен човек от онзи, който действа без саморефлексия.

Как е най-добре да реагирате, когато се сблъскате с такива хора?

На първо място – не приемайте думите им като насочени лично към вас.

Ето още няколко съвета:

Опитвайте се да запазите самообладание. Ако някой ви въвлича в спор, представете си, че гледате отстрани. Глупостта на другите не е ваша грижа. Това не значи да пренебрегнете случващото се, но спокойствието винаги помага.

Поставяйте свои граници. Ако се налага, можете спокойно да кажете: „Не ми е приятно да слушам това“ или „Не желая да продължаваме този разговор“. Това е напълно ваше право. Не е задължително да участвате в нечия чужда игра.

Избягвайте да се поддавате на провокации. Има хора, които нарочно търсят емоционална реакция. Ако останете спокойни, ще ги изненадате. Може просто да кажете: „Интересно мнение“ или „Имаш право да мислиш така“ – и ще видите как ентусиазмът им намалява.

След такива ситуации винаги отделяйте време за размисъл. Запитайте се: „Как попаднах тук?“ и „Как мога да избегна това в бъдеще?“. Анализът е полезен, за да видите дали не сте били прекалено доверчиви или не сте заявили ясно собствената си позиция.

Не се опитвайте да доказвате нещо на всяка цена. Това е може би най-важното. Има хора, които никога не се съмняват в собствената си правота. Оставете света да бъде техен съдия.

Знаете ли кое е най-парадоксалното?

Точно тези хора обикновено вярват, че са най-умните и прозорливите, сякаш само те разбират света.

Най-често ще чуете от тях: „Аз просто изказвам своето мнение“, дори когато това мнение е лишено от логика и дори от елементарен такт.

Вероятно сте попадали на такива „разбирачи“ онлайн. Те коментират всичко – от политика, през възпитание, до астрофизика и ядрена физика.

Убедени са, че разбират от всичко и винаги са готови да дадат съвет. Спорът с тях няма никакъв смисъл – както и да спорите с котка за това дали купичката ѝ с храна е центърът на вселената.

Ако такъв човек се появи във вашето ежедневие – било то колега, приятел или роднина – не се опитвайте да го „променяте“. Това само ще ви създаде излишни грижи.

По-добре си задайте въпроса: „Какво получавам от това общуване? Не е ли време да го огранича?“

Помнете, че чуждата ограниченост не е ваш ангажимент. Ако някой не изпитва срам от думите или поведението си, помислете – струва ли си да влагате време в този човек.

Понякога най-доброто решение е просто да се отдръпнете. Без обяснения, спорове и опити да „отворите очи“. Както гласи една мъдра мисъл:

„Най-добрият начин да спечелиш спор е изобщо да не влизаш в него.“

Трудно е да не се съгласим с това.

Така че, ако се окажете в такава ситуация – просто продължете напред. Вашето спокойствие струва повече.

Това е един от онези житейски уроци, които си струва да си припомняме. Понякога дистанцията е най-разумният избор.

Често най-силният отговор е простата дистанция. С времето всеки стига до този извод.

В крайна сметка, най-важното е да пазим собственото си спокойствие и да не позволяваме чуждата самоувереност да ни влияе повече, отколкото е нужно.

Telling Admin