Най-бързо изчезващият град у нас: От 165 000 население вече е с 88 000

Ще ви разкажем за съдбата на един български град, който буквално изчезва, като използваме призива „Гледайте Плевен и мислете за България“. 35 години след 10 ноември някогашният проспериращ център на индустрията и културата е стигнал до дъното – икономически, демографски и културно.

За да не звучим голословно, ще подкрепим казаното с конкретни примери. Какво се случи – или не се случи – с този красив град през последните 25 години? Какво се промени за жителите на Плевен и как изглежда днес Градът под Панорамата?

Демографски срив – Плевен е градът с най-бързо намаляващо население!

Не можем да подминем темата за населението. Дори и без официална статистика, всеки плевенчанин забелязва как улиците се изпразват, а някога оживената Главна днес е почти пуста.

Ето го и фактите: през 1985 г. градът има 165 766 души. През 2001 са останали 121 880, през 2005 – 113 700, през 2007 – 112 570, през 2009 – 111 426, през 2011 – 106 011, а към декември 2023 – едва 88 122. Оценките показват, че през прехода от Плевен са си тръгнали над 70 000 души. Дълго време градът беше последният с население над 100 000, но вече десетилетие е под тази граница, а спадът продължава. Основната причина е ясна – липсата на работа кара хората да си тръгнат.

Икономика и бизнес – постоянна криза

Местният бизнес оцелява трудно, а производството покрива предимно заплатите (дори това често е проблем). Много фирми се закриха или преминаха в сивия сектор. Преди 35 години Плевен беше индустриален център – десетки държавни предприятия като „Плама“, Ядрения завод, „Плевенски цимент“ и машиностроителните заводи носеха значителни приходи и участваха на международния пазар.

След така наречената приватизация, предприятията бяха практически разграбени от чуждестранни измамници с помощта на чиновници, които взимаха комисионни от съмнителни инвеститори. През годините мнозина опитаха да стартират частни фирми с банкови заеми, но високите лихви правеха това почти невъзможно. През 2021 г. за първи път официално се призна, че 60-70% от бизнеса в Плевен или е фалирал, или е преминал в сивата икономика.

Днес рафинерията „Плама“ реално не работи. Нефтохимическият комбинат между Плевен, Долни Дъбник и Градина, открит през 1970 г., след прехода стана единствената фалирала рафинерия в света. Повечето машиностроителни и металообработващи заводи са затворени, а малкото оцелели функционират с намален капацитет.

В момента за икономически „гиганти“ се считат няколко шивашки фирми, а в този бранш работят още около десетина малки и средни компании.

Статистиката казва достатъчно: през 1999 г. в областта по Булстат има 20 328 фирми. През 2012 г. броят им намалява до 9 370 с 52 169 заети. Днес фирмите са под 7 000, а работещите – под 40 000 души.

Образование – 50 училища по-малко

През 1989 г. в региона функционират 163 училища с 57 655 ученици. До учебната 2012 – 2013 г. броят им пада до 117, а учениците са 30 729. Към 2023 г. училищата са малко над 100, а децата – под 25 000. Само през тази година бяха затворени още две учебни заведения – Професионалната гимназия по добив на полезни изкопаеми и газоснабдяване „Проф. Георги Златарски“ в Долни Дъбник и ОУ „Христо Ботев“ в село Староселци.

Политика и интриги – удар по съдебната система

– „Тогава разследвахме дребни кражби, тук-там по някое сбиване, нарушаване на реда от шумни компании. Ако станеше някакво убийство, изнасилване, отвличане, то беше единствено за години наред и хората дълго го обсъждаха. Но най-важното е, че хората се бояха от закона и проявяваха уважение към полицията.“

Магистрати си спомнят с носталгия времето, когато делата се решаваха навреме, а тежките престъпления бяха рядкост. Така прокуратурата и съдът можеха да отделят внимание на всеки случай и да гарантират качествено правораздаване.

С увеличаването на тежките престъпления и убийствата, извършвани от силови групировки, опитите за влияние върху съдебната система нараснаха. Представителите на подземния свят настояваха убийците да останат неразкрити, а политиците се бореха за власт на всяка цена.

Системата понася сериозен натиск. Пробивът дойде с раздаване на пари и постове, жертви и унижения. После се появиха лобита, интриги и спад на доверието. В прокуратурата на Плевен се натрупаха забавени дела, а усещането за корупция стана масово.

Земеделие и животновъдство – борба за оцеляване

Плевен, разположен в сърцето на Дунавската равнина, някога беше водещ район за земеделие и животновъдство. Почти всяко парче земя се обработваше, а животновъдството беше силно развито: крави, свине, птици, овце. Днес големите ферми са рядкост, дребните стопанства почти изчезнаха – селата се обезлюдиха, а кражбите на животни се случват ежедневно без реални мерки от държавата. Все още Институтът по лозарство и винарство и професионалната гимназия се опитват да съхранят местните традиции.

Люлка на спортисти

Плевен бе сред водещите спортни центрове – стотици местни спортисти са печелили медали от олимпийски, световни и европейски първенства. Имената на Тереза Маринова, Гълъбин Боевски, Пламен Гетов, Цветан Антов са само малка част от тях. Днес нови таланти не се появяват, не защото липсват треньори или потенциал в спортното училище.

Основната причина е липсата на спонсори за младите таланти и недостигът на добри условия за тренировки. Почти всички клубове използват само двете спортни зали – „Балканстрой“ и „Спартак“. Мечтаят един ден Плевен да има своя „Арена Армеец“, но засега това е само надежда. Без финансиране градът рискува да остане с още един изоставен спортен обект, като този при входа на Кайлъка.

ШЗО – символ на армията

Дълги години за много мъже Плевен се свързваше с ШЗО – едно от най-елитните поделения на Българската армия. Учредено с указ на Фердинанд през 1901 г., през 1998 г. е преименувано на Център за учебна подготовка на младши командири и новобранци, а през 2003 г. – в Учебна база „Христо Ботев“. През лятото на 2007 г., с премахването на задължителната казарма, базата беше закрита. Същата година Пета шипченска механизирана бригада беше преместена в Плевен, но после също беше закрита от правителството на Бойко Борисов.

Днес в Плевенския гарнизон има един зенитно-ракетен дивизион (към Втора механизирана бригада – Стара Загора), един механизиран батальон (част от 61 механизирана карловска бригада) и център за начална военна подготовка. Общо военните са не повече от 300 души.

Културният живот – все по-ограничен

Плевенчани си спомнят с носталгия времето, когато културният афиш беше богат, събитията не се застъпваха, а културните институции не излизаха в летен отпуск. Само през лятото на 1988 г. се провеждат редица събития: премиера на „Аида“ с гостуващи солисти от СССР, концерти на каскадата – Духовият оркестър (единственото, което оцеля), местни формации и фолклорни ансамбли, театрални вечери с гостуващи артисти от София и срещи с културни дейци от НТ „Иван Вазов“ и Театъра на Народната армия.

Имаше изложби и празници за деца, а Младежкият дом беше истинско средище за младите. Постепенно сградата се обезлюди, после беше продадена, и 17 години на нейно място стоя празно пространство – сега там се строи бизнес сграда. Народната опера с оркестър „Христо Бръмбаров“ беше закрита, създадена бе Плевенска филхармония с открита оперна сцена. С реформите на първото правителство „Борисов“ градът едва не остана и без филхармония.

Здравеопазване – позитивен пример на фона на останалото

Единственият сектор, който се разви през прехода в Плевен, е здравеопазването. През 1989 г. областта се обслужваше от Окръжната болница, а в момента има девет лечебни заведения. Плевен стана водещ център по гинекология и онкогинекология. Огромна роля има проф. Григор Горчев – първият в България, въвел роботизираната хирургия, а в неговата клиника се роди първото хайфу бебе. В града са и два от водещите центрове по репродуктивна медицина в страната.

Това са промените в региона за последните 35 години. Остава надеждата, че след 50 години преход равносметката ще бъде по-оптимистична. „А дано, ама надали…“

Плевен преди 10 ноември 1989 г.

През социалистическия период Плевен беше сред водещите промишлени градове. Основните отрасли включваха нефтопреработване, металообработка, машиностроене, лека и хранително-вкусова промишленост. В завод „Илинден“ се произвеждаха машини по патента на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат беше втори по големина в България. Още големи предприятия, осигуряващи работа на хиляди, са заводът за турбини „Вапцаров“, винарският завод, чугунолеярният и стоманолеярният завод, заводът за електронни изделия, предприятието за алуминиеви отливки, циментовият и стъкларският завод.

Градът се отличаваше с красивия си център, обновен в края на 70-те, парк „Кайлъка“, Скобелевия парк с костница и Панорама „Плевенска епопея“, издигната по случай 100 години от Освобождението. Плевен привличаше над половин милион туристи годишно, предимно от бившия СССР, по данни на socbg.com.

В заключение, съдбата на Плевен през последните десетилетия ясно показва какви промени настъпиха в цялата страна. Градът е пример колко бързо може да се промени посоката на един регион.

Погледът към Плевен разкрива сложната картина на прехода в България и показва как един град може да мине през рязка трансформация за няколко десетилетия. И днес Плевен остава символ на предизвикателствата пред българските региони.

Разказът за Плевен е показателен за процесите, които засягат много български градове. Дали посоката ще се промени – времето ще покаже.

Telling Admin