Бащата на пометения от АТВ Марти с разкрития, които късат сърцето: Ето какво е реално състоянието на 4-годишното момченце

Семейството продължава да настоява за справедливост и наказание на Николай Бургазлиев. Наскоро Мирослав, бащата на Марти, даде откровено интервю, в което разказва как се чувства синът му в момента.

Да си припомним – момченцето прекара продължително време в болница и изпадна в кома, докато лекарите се бореха за живота му. През този труден период майка му Христина почина, а Марти и брат му останаха под грижите на баща си.

„Марти е със 100% ТЕЛК, аз съм му личен асистент. Ходим на рехабилитация, ходим по логопеди. Говори, може да се разговаря с него. Не мога да определя какво помни и какво не. Помни хората. Дясната му ръка трепери, върви накриво, стъпва на пръсти, не е стабилен още. Сам нищо не може да прави“. Така Мирослав описва пред „Телеграф“ настоящото състояние на сина си.

Инцидентът стана през август миналата година, когато 18-годишният Никола Бургазлиев удари група пешеходци в Слънчев бряг. Сред тях са били Марти и неговата майка, 35-годишната Христина. Момчето оцелява, но майка му загива.

Катастрофата

На 14 август Бургазлиев, карайки АТВ, причинява тежката катастрофа. В началото е поставен под домашен арест, но по-късно е върнат в ареста. Става ясно, че е употребил марихуана преди да се качи на АТВ-то. Поради съмнения за пристрастие на местното разследване и натиск от семейството, случаят е прехвърлен към Националната следствена служба. След като се доказва наличие на наркотични вещества в кръвта на Бургазлиев, обвинението се променя – причиняване на ПТП под въздействие на наркотик и при евентуален умисъл. Законът предвижда до 20 години затвор или доживотна присъда за подобно престъпление. Първоначално защитата твърди, че АТВ-то не било изправно, но експертизата установява, че машината е била напълно годна за движение.

Объркване

„Искам Бургазлиев да получи най-тежкото наказание, което е възможно“, каза почерненият съпруг на Христина. „За мен няма да има справедливост за това нещо, че ми уби жената и че детето ми едва оцеля“, допълни той. Мирослав обяснява, че се грижи сам за децата си и именно заради тях все още намира сили да продължи. „Трудно ми е, тежко ми е, не мога да си стъпя на краката. Не мога да съм и майка, и баща. Много ми е трудно. От време на време идват нашите, но те не са оттук. Няма някой, който да е до мен всеки ден. Справям се сам с двете деца“, признава Мирослав. Той разказва ежедневието си така: „Водя големия на училище, после го взимам“. След това идва време за рехабилитация с Марти. „Големият ми син също е много объркан. Не го показва. И той ходи на психолог. По някой път е агресивен към децата, а той друг път никога не е бил такъв. Изкарва по друг начин“, споделя Мирослав. „Аз самият още съм объркан. Ходих на психолог. Не искам да повярвам какво стана, просто не мога да свикна. Винаги се връщам назад, с това лягам, с това ставам. Аз не мисля за друго. Това никога няма да излезе от мене, само там се връщам. Нямам един нормален сън“, допълва той.

Говорителят на Националната следствена служба, Мариан Маринов, коментира пред „Телеграф“: „Материалите по случая бяха предявени на пострадалите и техните повереници, както и на обвиняемия и неговите защитници“. Той уточни още: „След това бяха докладвани на наблюдаващия прокурор, който е изпратил делото на разследващия за приключването му с мнение за съд. В момента изготвяме и списъка на лица за призоваване. До седмица ще бъде изпратено на разследващия и след което прокурорът би следвало да го внесе в Бургаския окръжен съд. Случаят е голям, а документите по обем са 20 тома“.

Сега делото навлиза във финалната си част, а семейството остава в очакване на съдебното решение. В подобни ситуации времето често е ключово за възстановяването и усещането за справедливост.

Чакането понякога се оказва най-голямото изпитание – и по пътя към възмездие, и в търсенето на надежда. Подобни истории ясно напомнят колко крехък всъщност е животът и колко трудно се възвръща балансът след една такава трагедия.

В такива случаи процесът по възстановяване и търсенето на справедливост често се преплитат. За засегнатите семейството остава най-силната опора.

Telling Admin