kalus 1000x600.webp

Иво Калушев тайно взимал от майка си деликатеси като черен хайвер, изискани сирена и хубаво сушено месо, предназначени за гостите ѝ, и ги носел със себе си по нашите кратки разходки в планината и пещерите. Това споделя негова приятелка в социалните мрежи, съобщава „България Днес“.

Теодора познава Иво още от времето, когато той е бил на 16-17 години, а тя – на 19. След инцидента на Петрохан-Околчица, тя споделя спомените си за него.

Седяхме на земята сред мравки и ядяхме черен хайвер с лъжица, а пръстите ни бяха целите в кал и пръст… Той никога не се опитваше да скрие храната или да я пази само за себе си; винаги я споделяше с всички нас в онези доста бедни времена…“, спомня си близката на Калушев.

Теодора описва Иво като силна и духовна личност, различен и амбициозен човек. В трудните години тя винаги можела да разчита на него. За нея той си остава момчето, което не обичаше да яде сам и споделяше всичко по време на биваците.

Винаги можех да разчитам на него в студа и влагата на пещерите. Ивайло протягаше ръка, помощна ръка и рамо, на което да стъпи. Този вид жестове остават в телесната памет. Това обяснява защо умът ми отхвърля плоскостта на публичния разказ„, пише Теодора.

Пътищата им се разделят по-късно. Тя първа му изпраща писмо с поема, посветена „на приятеля, който забравя“. Иво ѝ отвръща със собствено стихотворение, което е написал още на 17 години.

Историята на Теодора показва човека зад спелеолога – човек спонтанен, щедър и отдаден на приятелите. Именно тези малки жестове често остават най-запомнящи се.

В такива разкази личността на човека се откроява далеч отвъд публичния му образ. Малките спомени често казват най-много.

Каква е вашата реакция за статията?

Доволен
0
Щастлив
1
Харесва ми
3
Не съм сигурен
0
Не ми харесва
0

Може би ще имате интерес и към тази статия :

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *