Началният стадий на деменция: признаците, на които почти никой не обръща внимание

С напредването на възрастта много неща започват да се приемат по-спокойно. Забравянето – „Ах, къде ли съм оставил ключовете.“ Раздразнителността – „Сигурно е от възрастта.“ Апатията – „Уморен съм, вече не съм същият.“

Понякога обаче зад тези на пръв поглед нормални промени не стои само остаряването, а болест, която се появява тихо и почти незабележимо, сякаш се извинява, че пречи.

Тази болест не търси помощ и не предизвиква незабавно внимание. Постепенно започва да променя човека, почти неусетно. Това е деменцията.

Маската на обичайнотоТрудността при разпознаването на деменция е, че тя може да се скрие умело – зад умора, характерови особености или лека тъга, свързана с възрастта. Човекът още извършва ежедневните си дейности, може да води разговор или да сготви, но нещо вече се е изгубило. Сякаш блясъкът в очите го няма. Сякаш душата е скрита.

Най-тежко е, че често близките не желаят да го приемат. Или не смеят да си го признаят. А точно тогава може да се помогне – не да се излекува, понеже това не е възможно, но развитието може да се забави и облекчи.

Както казва Александър Генис: „Старостта не е възраст – тя е диагноза. Но диагнозата не е присъда, ако не я игнорираш.“

Началото: откъде тръгва тревожността?Всичко често започва с нещо съвсем дребно – като малка пукнатина на стъкло, която бавно се разраства. За някои това е отказът от любимите книги. За други – познатият маршрут до магазина вече изглежда непознат.

Понякога гласът става по-остър и раздразнителен, сякаш всичко дразни човека.

Апатията е най-трудният за разпознаване знак. Може да изглежда като обикновена умора или депресия. Човекът се затваря в себе си, говори по-малко, не иска да слуша любимата си музика, не проявява интерес към внуците. Най-смущаващото е, че изглежда така, сякаш вече нищо не му е важно.

Обикновено раздразнителността идва преди забравата. Но кой ще обърне внимание? Обикновено казваме – „станал е по-строг“. В действителност раздразнението често е скрита молба за помощ. Не с думи, а като тих отглас, който идва отдалеч.

Когато мама не разпознава дома си…Настъпва момент, в който вече не можем да си затворим очите. Когато близкият те гледа като непознат. Когато усмивката е сменена с тревога, а лицата и домът вече не са разпознаваеми. Тогава оправданията вече не помагат.

Тогава всички се обръщат към специалисти. Но преди това е имало много знаци. Всеки от тях е можел да бъде забелязан, ако сме искали и не сме се страхували.

Лекарят, който вижда пациента в напреднал стадий, не въздиша от безпомощност, а от тъга: „Защо дойдохте толкова късно?“

Причината е, че чакаме, надяваме се и не вярваме.

Леката форма на деменция: кога да се замислим

Гериатърът Алиса Готина казва: „Леката форма на деменция не е да забравиш ключовете. Това е, когато човек започва да се променя – и не винаги към по-добро. Появява се апатия, раздразнителност, интересите се свиват. Но все още функционира. А това време не бива да се губи.“

Човекът все още се обслужва сам, може да води разговор, дори да се шегува. Но вече не търси контакт с приятели, не излиза без причина, трудно се съсредоточава върху филм. Това вече не е просто стареене, а сянка, която постепенно се разгръща в него.

Когнитивен резерв: защита за умаСъществува важно понятие – когнитивен резерв. Представете си го като банкова сметка за мозъка. Ако човек цял живот е развивал ума си – чел, учил, решавал задачи, общувал, пътувал, учил нови неща – дори при ранна деменция симптомите ще напредват по-бавно. Болестта няма да изчезне, но напредъкът ѝ ще бъде по-бавен.

Проф. Дейвид Сноудън пише: „Когнитивният резерв може с десетилетия да отложи проявите на болестта на Алцхаймер, дори ако мозъкът вече е засегнат.“

Защо се отлага прегледът при лекар?Причината често е проста – страх. Не толкова от лекаря, колкото от това, което ще чуем. Близките се страхуват от потвърждение на съмненията си, от думата с „Д“, от предстоящата промяна. Защото с диагнозата познатият живот се променя и започва нов, по-труден етап.

Но още по-страшно е, когато се забавим. Когато е имало възможност да се помогне, но е пропусната. Когато е можело да се облекчи, но е станало по-тежко.

Трите стадия на деменцията: какво се изменяЛек стадий.Човекът все още е самостоятелен, но започва да губи интерес към новите неща. Трябва да му се напомня за сметки, лекарства, да се помага с парични въпроси. Не се оплаква, но и не показва радост.

Умерен стадий.Появяват се проблеми с ориентацията, губи се представа за време. Възникват натрапчиви мисли, тревожност, безсъние. Изисква се постоянен надзор.

Тежък стадий.Човекът става напълно зависим от околните. Загубва се способността за самообслужване, речта, паметта и поведението се влошават. Това е изключително труден период както за болния, така и за близките.

Грижата за човек с деменция не е героизъм или изпитание на издръжливост. Това е израз на обич.

Кога трябва да се потърси лекар?Твърде рано не съществува. Дори да ви изглежда като обикновена забрава, идете на преглед. Един бърз тест при психиатър или невролог може да даде яснота. А понякога – и възможност. Макар и малка, но не е нищо.

Какво може да се направи още сега?

• Говорете открито с близките си, не се страхувайте да обсъждате трудните теми.

• Работете за повишаване на когнитивния резерв – както вашия, така и на вашите близки.

• Не пренебрегвайте тревожните сигнали.

• Не очаквайте, че „ще мине от само себе си“.

• Изберете лекар, на когото имате доверие – така пътят е по-лек.

Деменцията не е присъда, но не прощава небрежност. Колкото по-рано се започне поддържаща терапия, толкова по-дълго се запазва личността, светлината и връзката със света.

„Старостта е привилегия. Но само ако си помагаме взаимно да преминем през нея достойно“ – пише философът Морис Мерло-Понти.

Нека това не остане просто красива мисъл, а се превърне във вътрешен ориентир. Особено за онези, които сега забелязват, че нечии очи се променят, а гласът става по-тих.

А вие какво бихте добавили? Споделете в коментарите.

В крайна сметка, ранната намеса и подкрепата са решаващи за качеството на живот както на хората с деменция, така и на техните близки. Дори малките действия навреме могат да окажат голямо влияние.

Темата за деменцията е важна за всички ни. Навременната осъзнатост и грижа могат да направят разликата в живота на човек и неговото семейство.

Telling Admin