Не разрушавайте мозъка си: 10 навика, които тихо подкопават умственото здраве

Не вредете на мозъка си: 10 навика, които неусетно подкопават умственото здравеЖивотът на всеки от нас е силно оформян от привичките, които много често остават на заден план – те са като постоянен фон или равномерен пулс. Повечето ни действия са автоматични и обикновено не ги осъзнаваме. Дори и малка промяна в някой навик може да създаде моментален дискомфорт.

Помислете за сутрешните си ритуали – как ставате, как обувате чорапите си, как си правите кафе и започвате деня. Ако нарушите този ред, мозъкът веднага реагира. Това е така, защото мозъкът предпочита познатите рутинни действия.

Психолозите разграничават три основни части на всеки навик:

Сигнал – стимулът, който стартира определено поведение

Действие – самият повтарящ се процес

Награда – очакваният положителен резултат

Например, когато търсите ключовете си, това е сигналът. Следва запалването на колата и тръгването – това е действието, а наградата е вечерята или срещата с приятел.

Голяма част от ежедневните ни дейности се извършват автоматично – смяна на скорости, поглеждане в огледалата или натискане на педалите. Мозъкът управлява тези задачи с лекота, почти без усилие, като опитен оператор.

Руската неврофизиоложка Наталия Бехтерева отбелязва, че мозъкът не е просто орган – той е сложна система, която сам създава програми и после ги следва. Именно тези програми, или навици, определят качеството на връзките между невроните.

Проблемът е, че не всеки навик е полезен. Някои от тях постепенно изтощават мозъка, затрудняват работата му и причиняват умора, напрежение или затруднено съсредоточаване.

Аристотел казва:

„Човек се превръща в това, което прави постоянно. Съвършенството не е действие, а навик.“

Когато вредните навици се превърнат в част от деня ни, и вредите стават част от нас.

Ето 10-те най-разпространени навика, които с времето могат да навредят на мозъка.

1. Пропускане на закускатаЗакуската е не просто първото хранене – тя дава сигнал на организма, че е време всички системи да заработят.

Пропуснете ли закуската, мозъкът остава без необходимата енергия. Дори и да пиете кафе и да започнете работа, фокусът ви бързо намалява. Ниска глюкоза означава енергиен дефицит за мозъка.

Това може да доведе до:

• затруднено съсредоточаване
• по-бързо усещане за умора
• раздразнителност
• повишен апетит по-късно през деня

Обикновено след това компенсираме с по-обилна вечеря или чести похапвания, което води до наднормено тегло, сънливост и промени в настроението.

Както гласи старата поговорка:„Закуската изяж сам, обяда сподели с приятел, а вечерята подари на врага.“

2. ПреяжданеХраната носи удоволствие, но ако количеството стане прекомерно, това води до проблеми. Излишните калории се натрупват и рядко се използват напълно.

Теглото се покачва неусетно – първо няколко килограма, после се появява задух при натоварване, а с времето – високо кръвно и главоболие.

Този процес не подминава и мозъка – намаленият кръвоток и метаболитните промени водят до:

• проблеми с паметта
• затруднено фокусиране
• по-бавно мислене

3. ТютюнопушенеМнозина посягат към цигарата за отпускане, но цената за мозъка е висока.

Никотинът и останалите химикали в цигарения дим причиняват:

• стесняване на кръвоносните съдове
• намалено снабдяване с кислород
• хронична хипоксия
• отслабване на паметта и концентрацията

В началото пушенето изглежда като нещо лесно за контрол, но бързо се превръща в трудна за преодоляване зависимост.

4. Прекомерна употреба на захарСладките храни осигуряват бърз прилив на енергия и настроение, затова са често предпочитани.

Газирани напитки, сладкиши, енергийни напитки водят до рязко повишаване и след това спад на кръвната захар. Резултатът е:

• умора
• раздразнителност
• затруднено съсредоточаване
• жажда за още сладко

Невролозите обясняват, че мозъкът много бързо се адаптира към тези стимули и започва да ги търси постоянно.

5. Замърсен въздухОколо 20% от вдишвания кислород се използва от мозъка. В градските условия въздухът често съдържа прах, изгорели газове и други замърсители.

Дългото излагане на такъв въздух означава по-малко кислород за мозъка.

Не е случайно, че когато сме сред природа – гора, планина, до река – мислите се избистрят и решенията идват по-лесно. Това е физическа реакция, а не само усещане.

6. Недостатъчен сънСънят не е изгубено време, а жизнено необходим процес за възстановяване на мозъка.

Докато спите, се случва следното:

• невроните укрепват връзките си
• преработва се информацията от деня
• мозъкът се освобождава от натрупани токсини

Ако не си доспивате редовно, това може да доведе до:

• влошена памет
• понижен имунитет
• по-висок риск от инсулт
• ускорено стареене на мозъка

Бенджамин Франклин казва:„Който ляга рано и става рано, става здрав, богат и мъдър.“

7. Спане с глава под завивкатаТози навик, макар и да изглежда маловажен, може да влоши съня.

Ако спите с глава под завивката:

• кислородът намалява
• въглеродният диоксид се увеличава

За мозъка това е излишен стрес. Проучванията показват, че този навик може да наруши нощното възстановяване на мозъчните функции.

8. Работа по време на боледуванеМного хора се гордеят, че не си позволяват почивка дори когато са болни, но така сериозно натоварват тялото.

Болестта е сигнал, че е нужна почивка. Ако го игнорирате:

• възстановяването се забавя
• натрупва се умора
• концентрацията намалява

В крайна сметка това води до още по-голям енергиен недостиг.

9. Липса на умствена активностТехнологиите ни улесняват – калкулаторите смятат вместо нас, приложенията помнят дати, а търсачките дават отговори.

Въпреки това мозъкът има нужда от редовно упражнение, както и мускулите.

Ако не го използваме, с времето отслабват:

• анализаторските умения
• паметта
• творческият потенциал

Четенето, решаването на задачи, ученето на нови умения и разговорите са чудесни за стимулиране на ума.

10. Социална изолация и липса на комуникацияОбщуването е ключово за умствената свежест. В процеса на разговор мозъкът обработва информация, формулира мисли и реагира на емоции.

Продължителната изолация и липсата на комуникация могат да доведат до:

• трудност при изразяване
• емоционално напрежение
• усещане за самота

Разговорите и обменът на идеи поддържат мозъчната активност.

ЗаключениеТези на пръв поглед малки навици заедно могат да отслабят яснотата на мисълта, паметта и общата енергия.

Мозъкът е изключително сложен и уязвим инструмент. Дългосрочното му здраве е тясно свързано с нашите ежедневни решения.

Както казва Албер Камю, човек е сборът от своите действия. На практика това значи, че сме отражение на собствените си навици.

Добрата новина е, че дори малки промени могат да имат голям ефект. По-здравословен режим, достатъчно сън, умствена активност и общуване помагат да запазим мозъка ясен, енергичен и готов за нови предизвикателства.

Грижата за мозъка започва с дребни стъпки и осъзнати избори. Всеки има възможност да промени нещо, стига да го пожелае.

Понякога дори малките промени в ежедневието имат значение за ума и водят до устойчиви резултати.

Личен коментар: Ясно се вижда, че нашите навици имат дългосрочно отражение върху умственото ни здраве. Струва си да обърнем внимание дори на малките неща, които правим всеки ден.

Telling Admin