Проговори съсед на лама Иво: Калушев и Ивей три пъти ми…

Публикуваме изказването на животновъда в пълен вид:

„Живея на 1,5 км от хижа Петрохан. Те бяха най-близките ми съседи.

Да, бяха затворени. За пет години така и не стъпих отвъд бариерата. Не съм настоявал. Много не знам за тях, така че ще се огранича само с това, което ми е известно.“

Животът в планината е различен. Тук не можеш да разчиташ на бърза помощ, полиция, пожарна, снегопочистване или сметоизвозване… Най-сигурната подкрепа са съседите.

Ивайло и Пламен – от загиналите – са ми спасявали живота три пъти: вкараха ме през снеговете до болницата при тежка хипертонична криза, погрижиха се за мен и животните ми, когато преди година счупих гръбнака. Винаги сме си помагали – това е нормално за съседите в планината.

Това са „престъпленията“ им, доколкото знам – за които според някои хора били заслужили такава съдба. Без власт и възможности се опитваха да направят промяна. Когато поставиха „страшната“ ограда, туристите трябваше просто да минат 50 метра встрани от стария път. През летните месеци тук идват много берачи на боровинки, а патрулите им само напомняха да се събира боклукът. Снимаха бракониери, спореха с тях, гасиха пожари. Това беше всичко.“

Щях да замълча. По-лесно е, някак по-удобно. Но след като се появиха разни дребни душици да сипят злоба или да печелят пари със сензационни заглавия – все едно са заслужили съдбата си…“

Не. Те бяха хора. Съседите ми. След такава трагедия, това, което заслужават, е мир на душите им.

Съболезнования към близките им.“

Този разказ още веднъж напомня колко важни са човечността и взаимопомощта в планинския живот. Понякога именно съседите ни виждат най-ясно кои сме всъщност.

Telling Admin