Ерих Фром твърдял, че само една черта издава лошия човек: щом я видите, всичко ви става ясно

Ерих Фром е мислител, чиито идеи не спират да карат хората да се замислят. Разсъжденията му за човешката психика, личната свобода и отговорността остават изключително актуални. Ето една негова мисъл, на която си струва да обърнем внимание.

В една от книгите си Фром отбелязва:

„Неспособността на човека да се срамува е признак, че той е изгубил връзка със своята душа.“

Това наблюдение е изненадващо точно. Вероятно сте виждали хора, които изричат нещо нелепо, грубо или напълно безсмислено, без дори да се притеснят. Не проявяват никакво смущение, не се извиняват и не спират, за да се замислят над казаното. Държат се уверено, все едно истината им е вродена.

Най-интересното е, че ако вие започнете да изпитвате срам вместо тях, ако се почувствате неудобно от чужди думи или действия – това е знак.

В повечето случаи това означава, че срещу вас стои човек, на когото липсва този важен вътрешен регулатор – нещо, което отличава осъзнатия и съпричастен човек от самоуверения, но неосъзнат индивид.

Как да реагирате, когато попаднете на такива хора?

Първото правило е да не приемате думите им твърде лично.

Ето още няколко насоки:

Постарайте се да останете спокойни. Когато някой се опитва да ви въвлече в спор, представете си, че просто наблюдавате ситуацията отстрани. Глупостта на другите не е ваш проблем. Това не означава да игнорирате напълно случващото се, но хладнокръвието е изключително важно.

Поставяйте ясни граници. Не се притеснявайте да кажете: „Не ми е приятно да слушам това“ или „Не искам да продължавам този разговор“. Това е ваше право. Не сте длъжни да участвате в чуждия театър на абсурда.

Избягвайте да се поддавате на провокации. Някои хора нарочно търсят да предизвикат емоции. Ако запазите спокойствие, това буквално ги обезоръжава. Може да отговорите неутрално: „Интересно мнение“ или „Имаш право да мислиш така“ – и често ентусиазмът им угасва.

Вземете си поука от ситуацията. След общуване с такъв човек, попитайте себе си: „Как се озовах в тази ситуация?“ и „Как да предотвратя това в бъдеще?“. Анализът винаги помага. Може би сте били твърде доверчиви или не сте изразили ясно позицията си.

Не се опитвайте да доказвате нищо. Това вероятно е най-важното. Има хора, които просто не допускат мисълта, че може да грешат. Оставете света да бъде техен съдия.

И знаете ли кое е най-любопитното?

Често именно тези хора са напълно убедени, че са много умни, прозорливи и дори единствените, които знаят истината.

От тях често ще чуете: „Аз просто изказвам своето мнение“, макар мнението им да няма нито логика, нито елементарен такт.

Сигурно сте срещали подобни „разбирачи“ онлайн – коментират всичко възможно, от политика до астрофизика, възпитание на деца или дори ядрена физика.

Те смятат, че знаят всичко и имат точната рецепта за правилния живот. Да спорите с тях е безсмислено – все едно опитвате да убедите котка, че купичката ѝ не е центърът на вселената.

Ако в ежедневието ви се падне да общувате с такъв човек – колега, познат или дори роднина – не се стремете да го „превъзпитавате“. Така само ще си развалите настроението.

По-добре се запитайте: „Какво получавам от това общуване? Не е ли време да го огранича?“

Важно е да запомните, че не трябва да носите чуждата ограниченост като свой товар. Ако човекът отсреща не изпитва срам за думите и действията си, помислете – заслужава ли си да влагате енергия и време в него.

Понякога най-доброто решение е просто да си тръгнете. Без излишни обяснения, без спорове, без опити „да отваряте очи“. Както е казал друг мъдър човек:

„Най-добрият начин да спечелиш спор е изобщо да не влизаш в него.“

Трудно е да не се съгласим с това.

Затова, ако попаднете на подобен човек – просто продължете напред. Вашите нерви са по-ценни.

Може би това е един от онези житейски уроци, които си струва да си припомняме по-често. Понякога дистанцията е най-разумната реакция.

Често най-доброто, което можем да направим в подобни ситуации, е просто да запазим спокойствие и да се отдръпнем навреме.

Telling Admin