Последните думи на самоубилата се родилка Биляна: Иде ми да…
Иска ми се да скоча от някой балкон! Това са били последните думи на Биляна Петрова – млада майка, която през октомври 2024 г. отнема живота си.
Информацията стига до „България Днес“ чрез хора, запознати с разследването, които са разговаряли с част от последните лица, с които Биляна е била в контакт преди трагедията – нейния скок от прозореца.
„Свидетелите разказаха, че е била силно стресирана и на няколко души е споменала, че понякога й се иска да се метне отнякъде. Никой от тях не е вярвал, че това може да се случи наистина“, споделят нашите източници.
По думите им разследването вече е приключило официално и случаят е класифициран като самоубийство.
„По тялото няма следи от насилие, няма данни за системен тормоз от съпруга или друг близък. Има информация, че не е взимала предписаните медикаменти за следродилна депресия и е напуснала болницата. Всичко води към самоубийство и делото е окончателно приключено“, категорични са източниците.
Още от самото начало е било ясно, че Биляна не е била бутната от зданието на ул. „Пиротска“ в центъра на София, откъдето скача. Разследващите са проверявали единствено дали е възможно да е била жертва на психически или физически тормоз. Вече е потвърдено, че такива данни няма и разследването е приключено.
Биляна Петрова изчезва на 15 октомври миналата година, след като разбира, че предстои да бъде приета в болница. В този момент е заедно с приятелка, която й помага с грижите за децата. От известно време Биляна страда от паник атаки и тревожност. Когато състоянието й се влошава, приятелката й се обажда на 112. Медиците препоръчват незабавно да бъде прегледана от лекар. Първоначално Биляна отказва да отиде, но после се съгласява. До болницата я придружава братът на съпруга й Ангел, който е и семеен приятел. В лечебното заведение, след като научава, че й предстои хоспитализация, Биляна решава да избяга.
На следващия ден е открита безжизнена в двора на румънската църква „Света Троица“. Биляна скача от висок етаж на сграда на ул. „Пиротска“ 12 в София. Записите от камерите показват, че влиза сама в сградата. Какво точно се случва след това не е ясно, освен че тя скача без чужда намеса. Този период от време поражда у близките й съмнения дали Биляна действително е посегнала сама на живота си. Те не вярват на тази версия, тъй като я описват като отговорна майка, която е обичала децата си.
Следродилната депресия и психозата са изключително тежки състояния, които могат да се развият бързо, ако не се вземат навременни мерки. Биляна не е искала да се лекува, тъй като не е признавала, че има проблем, което според запознати може да е основна причина за трагедията.
Съмнения и паник атаки
„Няколко месеца след като роди второто си дете, Биляна започна да изпитва тревожни мисли. Притесняваше се дали се справя добре като майка и дали може да отглежда и двете си деца. Често се съмняваше в собствените си възможности, макар че беше страхотна майка. Когато го забелязахме, решихме, че трябва да реагираме. Говорих с Мартин, съпруга й, и той се съгласи да потърсят помощ от психиатър. Отидоха, лекарят я прегледа внимателно и започнаха лечение. Имаше следродилна депресия и пристъпи на тревожност“, споделя Ангел Ангелов, брат на съпруга на Биляна и техен близък.
„Никога не е имала психически проблеми. Грижи се чудесно за децата си. Първото дете го гледаше с изключителна отдаденост – готвеше специално, спазваше хранителен режим за здравето му. Биляна беше много всеотдайна майка и се грижеше отлично и за бебето, докато не започнаха тези епизоди на тревожност“, разказва още Ангел, който уточнява, че е като брат на Мартин Венев – съпругът на Биляна, и двете семейства са изключително близки. Той също така изразява съмнение, че Биляна сама би посегнала на живота си и би оставила децата си.
Този случай отново показва колко е важно да се разпознава и лекува навреме следродилната депресия. Дори най-близките понякога не могат да предвидят докъде може да доведе това състояние.
Историята на Биляна е още едно напомняне за сериозността на следродилната депресия и нуждата от подкрепа и разбиране към засегнатите.




























