Празни редове и напускащи зрители: Пловдивската публика избяга от Деан Донков на Античния театър

Празни редове и тръгващи си зрители: моноспектакълът на Деян Донков предизвика силни реакции в Пловдив. В България сме свикнали театралните постановки да събират аплодисменти, а критиката като че ли остава на заден план. Снощи обаче, на сцената на Античния театър в Пловдив, беше ясно показано, че когато дадено представление не грабне зрителите, реакцията може да е напълно откровена.

Десетки зрители напуснаха моноспектакъла на Деян Донков, който даде старт на Есенния салон на изкуствата. Постановката, посветена на Дон Жуан, не успя да задържи вниманието на значителна част от присъстващите.

Още в първите шест минути някои зрители вече се насочиха към изхода, а към двадесетата минута се оформи опашка от хора, които напускаха. Част от гостите предпочетоха да останат, макар че изглеждаха неудобно, докато други решиха направо да си тръгнат, без да дочакат края.

Фокусът на постановката пада върху Дон Жуан – вечният съблазнител, магнетичен и силно изразен мъжки образ. Въпреки това, според някои критици, провокативните сцени и голотата на Деян Донков не успяха да компенсират слабите страни на драматургията и режисурата.

За част от публиката действието на сцената е било трудно за проследяване поради липсата на ясна структура и последователност. Импровизации, нецензурни думи и провокации, които би трябвало да внесат динамика, според критичните мнения само са засилили усещането за липса на съдържание.

Вместо смело театрално изживяване, представлението е оставило у някои усещане за претенциозност, скука и абсурдност. На моменти спектакълът дори е бил възприет като фарс без конкретна посока.

Античният театър в Пловдив винаги е поставял високи очаквания към артистите. През годините тук са се изнасяли големи спектакли и концерти, а пловдивската публика е известна със своята взискателност.

Затова и реакцията към този моноспектакъл трудно може да бъде пренебрегната. Празните столове и зрителите, които напускат още в началото, сами по себе си са достатъчно ясен сигнал.

Предстои да разберем дали Деян Донков ще се съобрази с реакциите и ще обмисли промени в спектакъла. Да играеш на сцената на Античния театър е привилегия, съчетана с голяма отговорност. Когато зрителите масово напускат още от старта, това вече е обратна връзка, която не може да бъде заглушена с аплодисменти.

Публиката понякога е най-принципният съдия и реакциите ѝ ясно показват посоката, в която трябва да се развива едно представление.

Може би подобни случки напомнят, че сцената винаги изисква чуваемост към публиката. Понякога най-важните уроци идват именно чрез директната ѝ реакция.

Telling Admin