Алекс Сърчаджиева показа красивия мъж до себе си, няма да повярвате кой е! (СНИМКИ)
Алекс Сърчаджиева изнася моноспектакъл, който разтърсва емоциите и докосва всяко сърце в залата. Разказвайки за живота си по изключително искрен и вълнуващ начин, тя не оставя никого равнодушен. Актрисата, която е преминала през тежки изпитания, споделя най-съкровените си спомени – за сложните отношения с майка си, легендарната Пепа Николова, за загубата на голямата си любов Иван Ласкин и за вътрешните си борби.
На въпроса дали ще напише книга за майка си, Алекс признава, че не е сигурна дали е готова, но вярва, че всичко се случва в правилния момент.
Тя никога не се е приемала твърде насериозно – следва съвета на майка си и вярва, че приятелите ѝ ще я „приземят“, ако някога изгуби баланса. Болката от загубата на Пепа Николова обаче не е избледняла – осъзнава, че животът може да се промени мигновено и да те остави сам. В такива моменти приятелите ѝ и Иван Ласкин са били опората, която ѝ е помогнала да продължи напред.
Когато губи майка си, Алекс е напълно сама – без партньор, без дете, сякаш целият ѝ свят се срива. Дванайсет години по-късно съдбата ѝ отнема и Иван Ласкин. Тогава се опира на дъщеря им София и най-близките си хора. Споделя, че след загубата на майка си е имала свободата да преживее болката си, но когато умира любимият ѝ мъж, не може да си позволи да рухне – заради София.
На въпроса дали има нов мъж в живота ѝ, Алекс отговаря с усмивка: „Да, казва се Аскеер.“ Статуетката за театрално майсторство заема почетно място в дома ѝ и, макар да не говори, я кара да се чувства щастлива.
Често сънува Пепа Николова и Иван Ласкин и вярва, че след смъртта човек отива на по-добро място. Според нея истинският ад е тук, на земята.
С Иван Ласкин са споделяли бурна и емоционална любов, преминавайки през трудности, но винаги намирайки пътя един към друг. Въпреки спекулациите, Алекс подчертава, че София и тя имат отлични отношения с първородната дъщеря на Иван – Люба, която определя като „прекрасно момиче“.
След смъртта на Ласкин остава без никакви средства – не защото не е работила, а защото тримесечният му болничен престой е струвал огромни суми. Налага се с дъщеря ѝ да живеят при приятели, разчитайки на тяхната подкрепа. Дори за хляб не е имала пари.
Въпреки предателствата, с които се е сблъсквала, винаги е намирала сили да се изправи и да продължи напред. Опитва се да гледа философски на живота и вярва, че истинските хора остават до приятелите си, независимо от трудностите.
В заключение изразява благодарност към биологичния си баща Йосиф Сърчаджиев за това, че я има. Има какво да му каже, но предпочита този разговор да остане далеч от публичното пространство.
