Най-бързо изчезващият град у нас: От 165 000 население вече е с 88 000

Ще ви разкажем за един български град, който буквално изчезва, с посланието „Гледайте Плевен и мислете за България“! Тридесет и пет години след 10 ноември градът, който някога беше водещ промишлен и културен център, днес се намира на дъното – икономически, демографски и културно.

За да не бъдем голословни, ще подкрепим думите си с конкретни данни. Какво се случи – и какво не се случи – с един от най-хубавите градове у нас за последните 25 години? Какво доведе до сегашното състояние и в какво се превърна Градът под Панорамата?

Демографски срив – най-бързо изчезващият град в България!

Логично е да започнем с хората. Дори и без статистика, е видно как все по-рядко срещаш минувачи по улиците, а Главната, която някога беше винаги пълна, днес е почти празна и през деня.

Но ето ги и числата: през 1985 г. населението на Плевен е било 165 766 души. До 2001 г. спада до 121 880, през 2005 г. – 113 700, през 2007 г. – 112 570, 2009 г. – 111 426, 2011 г. – 106 011, а през декември 2023 г. – 88 122. Това означава, че за времето на прехода над 70 000 души са напуснали града завинаги. Плевен беше последният от градовете с население над 100 000, но от около десетилетие вече е под тази граница и броят на жителите продължава да намалява. Основната причина е, че хората не виждат възможности за препитание в родния си град.

Икономиката и бизнесът – на ръба на оцеляването

Днес икономическият живот в Плевен е почти символичен – предприятията едва функционират, а изплащането на заплати често не е редовно. Много фирми фалираха или преминаха в сивата икономика. Преди 35 години градът беше крупен индустриален център с големи държавни предприятия като „Плама“, Ядрения завод, „Плевенски цимент“ и машиностроителни заводи, които носеха значителни приходи за държавата. Продукцията на плевенските заводи имаше присъствие и на международните пазари.

След приватизацията, която бе далеч от нормалните правила на раздържавяване, предприятията в Плевен се оказаха разграбени от международни „инвеститори“, подпомогнати от чиновници, които тихомълком прибираха своите проценти. През годините някои инициативни хора опитаха да създадат частен бизнес чрез кредити, но високите лихви направиха заемите неизплатими. През 2021 г. статистиката беше стряскаща – 60-70% от бизнеса в Плевен е или фалирал, или преминал в сивия сектор.

Днес „Плама“ на практика не работи. Нефтохимическият комбинат, започнал продукция през 1970 г., след прехода към пазарна икономика стана единствената фалирала рафинерия в света. Повечето машиностроителни и металообработващи предприятия са закрити, а останалите работят на минимален капацитет.

„Икономическите гиганти“ сега са няколко шивашки фирми и още десетина по-малки предприятия. По Булстат през 1999 г. в областта са били регистрирани 20 328 фирми, през 2012 г. – 9 370 с 52 169 заети, а към днешна дата фирмите са под 7 000, а работещите – под 40 000.

Образованието – с 50 училища по-малко

През 1989 г. регионът разполага със 163 учебни заведения и 57 655 ученици. До учебната 2012–2013 г. училищата намаляват на 117, а учениците – на 30 729. През 2023 г. броят на учебните заведения е малко над 100, а учениците – под 25 000. Тази година още две училища затвориха врати – Професионалната гимназия по добив на полезни изкопаеми и газоснабдяване „Проф. Георги Златарски“ в Долни Дъбник и ОУ „Христо Ботев“ в село Староселци.

Съдебната система – разкъсана от интриги и лобита

– Тогава разследвахме дребни кражби, тук-там по някое сбиване, нарушаване на реда от шумни компании. Ако станеше някакво убийство, изнасилване, отвличане, то беше единствено за години наред и хората дълго го обсъждаха. Но най-важното е, че хората се бояха от закона и проявяваха уважение към полицията.

Магистрати също си спомнят с носталгия времето, когато делата се разглеждаха в срок. Преди 35 години тежките престъпления бяха рядкост, което позволяваше на прокуратурата и съда да се съсредоточат върху качеството на работата си.

С течение на времето обаче, с появата на знакови убийства и засилване на престъпната дейност, започнаха опитите за влияние върху съдебната система. – Представителите на ъндърграунда искаха убийците на всяка цена да останат скрити, а пък политиците желаеха да задържат властта си – също на всяка цена.

Така съдебната система беше въвлечена в схеми с раздаване на постове и пари, което доведе до разделение, интриги и загуба на доверие. Делата се трупаха, а корупцията се превърна в сериозен проблем.

Земеделието и животновъдството – на изкуствено дишане

Плевен, разположен в централната част на Дунавската равнина, някога беше водещ в селското стопанство. В района нямаше необработваема земя, а отрасълът на животновъдството бе силно развит – крави, свине, птици, овце. Днес големите ферми се броят на пръсти, дребното стопанство изчезна, селата опустяха, а кражбите на животни са ежедневие – проблем, с който държавата не успява да се справи. Единствено Институтът по лозарство и винарство и съответната гимназия се опитват да запазят традициите в бранша.

Плевен – люлка на големи спортисти

Градът беше един от водещите спортни центрове, като десетки местни спортисти печелеха медали от олимпийски, световни и европейски първенства. Имената на Тереза Маринова, Гълъбин Боевски, Пламен Гетов, Цветан Антов са познати на всички. Днес обаче нови звезди липсват, не защото няма добри треньори, а поради липса на спонсори, условия и зали за подготовка. Почти всички клубове тренират в двете зали – „Балканстрой“ и „Спартак“. Има идеи за нова зала от типа на „Арена Армеец“, но без необходимото финансиране градът може да остане с още един незавършен спортен обект.

ШЗО – някога една от най-елитните армейски части

За много мъже от страната Плевен означаваше най-вече ШЗО – едно от най-реномираните поделения на Българската армия, създадено през 1901 г. През 1998 г. беше преименувано, а през 2003 г. стана Учебна база „Христо Ботев“. Закриха я през 2007 г. след отпадането на задължителната казарма. През същата година бе преместена Пета шипченска механизирана бригада, която също беше закрита по-късно. Днес в плевенския гарнизон има един зенитно-ракетен дивизион, един механизиран батальон и център за начална военна подготовка – общо не повече от 300 военни.

Културният живот – сив и беден на събития

Мнозина плевенчани си спомнят с носталгия времето, когато културният календар беше пълен с интересни събития, а културните институции работеха целогодишно. През лятото на 1988 г. например се случват премиера на „Аида“ с гостуващи солисти, концерти на Духовия оркестър и фолклорни формации, театрални вечери с актьори от София и срещи с дейци на културата.

Децата участваха в празнични срещи, изложби и конкурси, а Младежкият дом имаше активен живот. После сградата беше продадена и дълги години мястото пустееше, докато сега там се строи бизнес сграда. Оперният театър с филхармоничен оркестър „Христо Бръмбаров“ бе закрит, а на негово място остана Плевенската филхармония с оперна сцена. Малко не достигна и до закриване на филхармонията по време на първото правителство на Борисов.

Здравеопазването – една от малкото светли точки

Здравеопазването е единственият сектор, който се разви положително в Плевен през годините на прехода. Ако през 1989 г. цялата Централна Северна България разчиташе на една Окръжна болница, днес в града има цели девет лечебни заведения. Плевен се превърна във водещ център по гинекология и онкогинекология, като проф. Григор Горчев първи у нас въведе роботизираните операции, а в неговата клиника се роди първото хайфу бебе в България. Тук са и два от водещите репродуктивни центъра, които помагат на двойки от цялата страна.

Това се случи в Плевен през последните 35 години. Остава надеждата, че когато минат 50 години от началото на прехода, ще можем да направим по-положителна равносметка. Или както се пее в една популярна песен – а дано, ама надали…

Плевен преди 10 ноември 1989 г.

В годините на социализма Плевен беше един от най-развитите индустриални градове в страната. Основни отрасли бяха нефтопреработването, металообработването, машиностроенето, леката и хранително-вкусовата промишленост. Тук, в завод „Илинден“, се произвеждаха машини по патента на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат беше втори по големина в България. Други големи предприятия осигуряваха работа на хиляди – заводът за турбини „Вапцаров“, заводът за винарски машини, чугунолеярният, стоманолеярният, заводът за електронни изделия, заводът за алуминиеви отливки, циментовият завод и този за стъкло.

Градът беше известен също с красивия си център, обновен в края на 70-те, с парка „Кайлъка“ и Скобелевия парк с Панорамата „Плевенска епопея“, построена за 100-годишнината от Освобождението на България. Плевен привличаше над половин милион туристи годишно, основно от бившия СССР, пише socbg.com.

В обобщение, историята на Плевен през последните десетилетия отразява много от проблемите на прехода в България. Изглежда, че бъдещето на града ще зависи от това дали ще успее да се възползва от малкото си силни страни и да преодолее трудностите.