Да, истина е вестта за Любо Киров!

Любо Киров: Живот между музиката, благотворителността и вярата

Любо Киров, познат като Любо от група „ТЕ“, е сред най-емблематичните имена в българската поп музика. Роден на 27 октомври 1972 г. в Плевен, той завладява публиката със своя уникален глас, харизма и отдаденост към изкуството.

Съдържание на статията

От група „ТЕ“ до самостоятелен успех

Любо Киров става звезда като вокалист на „ТЕ“, но преди години поема по самостоятелен път, създавайки едни от най-красивите си песни. Въпреки това, работата в група му приляга, което го прави част от супергрупата „Легендите“, с която пълни зали и стадиони у нас и в чужбина.

Чудо на пътя: Оцеляването след тежка катастрофа

Животът на Любо Киров можеше да приключи внезапно преди няколко години, когато претърпява ужасяваща катастрофа на магистрала „Тракия“ край Стара Загора. Колата му поднася в локва, удря се многократно в мантинелата, но той оцелява като по чудо.

Въпреки преживяното, успява да стигне до Бургас, за да изнесе концерта си. Любо е убеден, че Господ го е спасил в този момент, а случилото се само засилва вярата му.

Човек с голямо сърце: Благотворителност и помощ за нуждаещите се

„Да направиш добро не изисква големи усилия. Просто трябва да бъдеш съпричастен към хората около себе си,“ казва Любо, който активно участва в кампании за набиране на средства за лечение на деца в чужбина.

Според него, държавата не изпълнява ролята си в здравеопазването, а вместо това оставя хората да събират пари помежду си, за да спасят свои близки.

„У нас фондовете се чудят как да спрат болните да се лекуват в чужбина, въпреки че е доказано, че тук няма нужните условия. Това е абсурдно!“

Грижата за хората с увреждания

Любо помага и на деца с церебрална парализа, за които рехабилитацията е жизненоважна. Той подчертава, че по света лекуват подобни случаи със стволови клетки, но в България това все още е „експериментално лечение“.

„Можем да говорим с часове за случаите, в които цяла България се е обединявала, за да спаси живот. А държавата стои безучастна.“

Най-трудният момент в живота му

Загубата на баща му остава най-тежкият момент в живота му.

„Отговорността за семейството падна върху мен, но ние сме сплотени и заедно се справихме. Днес живеем в една сграда в София – майка ми, сестра ми и племенницата ми.“

Тежък период за него е и когато счупва крака си, което го оставя в пълна безпомощност за няколко месеца. Тогава трябва да отложи концерти и участия, но съдбата му прави друг подарък – по това време се ражда племенницата му.

Втори живот след тежък перитонит

Любо оцелява и след критично състояние, причинено от спукан апендикс, довел до перитонит.

„Не разбрах какво ми се случва, докато вече не беше късно. Оказах се на ръба между живота и смъртта.“

Тежката операция в ИСУЛ го спасява, но по време на престоя си в реанимацията има странни преживявания.

„В просъница си говорех с човек, който не съществуваше. Тогава осъзнах, че съм бил на границата между двата свята.“

Страхува ли се от смъртта?

„Не, не ме е страх. Всеки един от нас трябва да предаде уроците, които е научил в живота си. Вярвам, че животът продължава и след смъртта.“

Божията намеса в живота му

Любо разказва и за друг ужасяващ инцидент, когато с майка си катастрофират в спортен автомобил.

„Колата летеше с главата надолу, погледнахме се с майка ми в забавен каданс и си казахме „Това е краят!“. Но в този миг усетих как някой ни хваща и обръща колата на гумите, сякаш върху памук.

Гледката след катастрофата била покъртителна, но той и майка му оцелели само с натъртвания.

„Само Бог ни спаси тогава, както и след катастрофата край Стара Загора…“