БОГАТ МЪЖ, ОБЛЕЧЕН КАТО БЕЗДОМНИК, ПОСЕЩАВА ЛУКСОЗНИЯ СИ МАГАЗИН
На 90-ия си рожден ден г-н Лари Хъчънс за пръв път осъзна, че няма завещание. Това го накара да се замисли кой ще наследи състоянието му. И така, един ден той направи нещо необичайно – облече се като бездомник и отиде в собствената си верига хранителни магазини, за да намери достоен наследник. Но скоро разбра, че това няма да бъде лесна задача.
Г-н Хъчънс беше богат, влиятелен и собственик на най-голямата верига хранителни магазини в Тексас. Въпреки възрастта си изглеждаше добре – лешниковите му очи искряха с проницателност, а посребрената му коса придаваше благороден вид. Но дългите години, отдадени на бизнеса, му бяха попречили да изгради семейство – нямаше нито съпруга, нито деца.
Колкото повече времето минаваше, толкова по-силно го измъчваше въпросът: „Кой ще наследи всичко, което съм създал?“ Даряването на богатството на благотворителност не беше опция – той искаше някой, който наистина да оцени стойността на парите и усилията, вложени в изграждането на бизнеса. Но приятелите също не бяха вариант – в неговия свят на сделки и конкуренция човек често има повече врагове, отколкото приятели.
В търсене на отговор, той се обади на своя адвокат, г-н Уилям Картър.
— Какво мислиш, Уилям? — попита го г-н Хъчънс. — Мислих дълго, но не мога да реша.
— Сър, сигурен съм, че не желаете да завещаете всичко на фондация, така че изключваме този вариант. Имате ли далечни роднини?
— Когато си сирак от дете, никой не поема отговорност за теб, Уил — отвърна г-н Хъчънс. „Дойдох в Тексас с празни ръце и сам изградих всичко. Искам наследник, който ще разбере стойността на парите, не някого, който е свързан с мен по кръв, но не и по дух.“
— Разбирам, сър. Това е необичаен случай. Нека се срещнем в петък. Дотогава ще измисля нещо.
— Добре, Уил — съгласи се Хъчънс. Но дълбоко в себе си разбра, че това решение ще трябва да намери сам.
На следващия ден се затвори в кабинета си и се опита да направи списък с евентуални наследници. Изминаха часове, но не написа нито едно име.
Ядосан, захвърли писалката. Но тогава го осени идея.
„Ами ако подложа служителите си на изпит? Сред тях може да има някой, който също като мен знае какво означава да постигнеш нещо със собствени усилия.“
На следващия ден той се преобрази. Облече най-старите си дрехи, купи бастун втора употреба, сложи фалшива брада и се отправи към магазина.
— Махай се, дядка! — изкрещя касиерката Линси, щом го видя. — Такива като теб не са добре дошли тук!
— Но, госпожо, не съм ял от дни. Моля ви, помогнете ми…
— Грешиш мястото. Бездомниците просят на улицата, а не в луксозни магазини.
„Какви служители само!“ — помисли си той и се отправи към клиентите, но и там срещна студенина.
— Стой далеч! Миришеш на развалено месо! — извика една жена.
— Дайте му някой лев и го разкарайте! — добави друг мъж.
Докато се канеше да си тръгне, внезапно един глас накара всички да замълчат.
— Всички да се отдръпнат от възрастния човек!
Г-н Хъчънс се обърна и видя младия администратор Луис, 25-годишен студент, който временно бе прекъснал обучението си поради финансови проблеми.
— Луис, мислиш ли, че г-н Хъчънс би позволил такъв човек да се мотае тук? — изсмя се Линси.
— Познавам г-н Хъчънс по-добре от теб, Линси. Върни се на работа, преди да му разкажа за това.
После Луис се обърна към „бездомника“:
— Елате с мен, сър. Извинявам се за грубото държание на колегите ми.
Той напълни кошница с продукти, плати за тях и ги подаде на г-н Хъчънс.
Г-н Хъчънс гледаше със сълзи в очите.
— Защо се опълчи на всички, за да помогнеш на човек като мен? — попита той.
— Защото… когато нямах нищо, г-н Хъчънс ми даде шанс. Плати квартирата ми и ми даде работа. Той ми показа, че добротата може да промени живота на човек.
Г-н Хъчънс се усмихна топло.
„Ето къде свършва търсенето ти, Лари. Най-накрая намери своя наследник.“
Седем години по-късно, г-н Хъчънс напусна този свят.
На следващия ден Луис получи телефонно обаждане от адвоката г-н Картър.
— Г-н Хъчънс ви е оставил абсолютно всичко.
Заедно с документите имаше писмо.
„Луис, когато животът ме тестваше, аз не се предадох. Виждам същото в теб. Завещавам ти всичко, защото знам, че ще го използваш разумно. Ти си синът, когото никога не съм имал.“
И така, младият Луис стана наследник на най-голямата верига хранителни магазини в Тексас.
Но най-ценното наследство, което получи, беше урокът, че истинското богатство се крие в добрината.
