Баба ми почина, а единственото, което ми остави в завещанието си, беше стар диван

Десетгодишният Кевин остава напълно изненадан, когато намира кутия, скрита в стария диван, завещан му от баба му. Това, което открива вътре – писмо и правни документи – разкрива шокиращи тайни за семейството му. Кевин ще трябва да направи труден избор, който ще промени живота му завинаги.

Кевин гледаше износения и леко зацапан диван, който баба му му беше оставила. Той потрепери, когато хамалите го стовариха с трясък на пода. С ръка изтупа облак прах и се приближи, за да провери дали е повреден. „Ще ми липсва баба,“ промълви той, прокарвайки пръсти по тъмно петно – следа от разлят сок, за която баба му не му се скара, а просто му наля още.

„Защо ти е този боклук?“ – попита баща му с презрителен тон. Кевин обаче настоя, че диванът е повече от вещ – той е спомен за любим човек, който не може да бъде заменен. Баща му се усмихна хладно и му обеща, че сега, след като баба му вече я няма, ще направи всичко, за да си върне попечителството над него. „Ще бъдем семейство отново,“ увери го той, но думите му звучаха кухо.

Докато Кевин седна на дивана, усети нещо твърдо под седалката. „Има нещо вътре!“ – извика той, но баща му дори не го погледна. Кевин откри разкъсана тапицерия, която разряза с ножица, и вътре намери малка кутия с надпис „За Кевин“ – написан от ръката на баба му.

Вътре имаше писмо и документи. В писмото баба му му разказваше, че баща му е заинтересован само от наследството и го предупреждаваше да бъде внимателен. Документите, според нея, били фалшиви, но представени като споразумение, че баща му ще получи парите ѝ, ако стои далеч от Кевин. „Това ще ти покаже истинската му същност,“ пишеше тя.

Със свито сърце Кевин подаде документите на баща си. „Намерих това в дивана на баба,“ каза той. Баща му грабна хартията и с усмивка се запъти към вратата. Кевин го последва, изпълнен с надежда, че греши, но видя как мъжът влиза в адвокатска кантора.

Разочарованието го удари с пълна сила. Сълзи се стичаха по лицето му, докато се връщаше в апартамента. Баба му беше права: баща му обичаше парите повече от него. Но сега Кевин знаеше, че истинският му дом е там, където има обич и грижа – при Дениз и Мигел.