ЕДИН ДЕН КУРИЕР МИ ДОСТАВИ КИТАЙСКА ХРАНА, КОЯТО НЕ БЯХ ПОРЪЧАЛА — СЪОБЩЕНИЕТО НА ГЪРБА НА КАСОВАТА БЕЛЕЖКА БЕШЕ САМО НАЧАЛОТО.

Един ден куриер ми донесе китайска храна, която не бях поръчала – бележката на гърба на касовата бележка беше само началото.

Не бях заявявала доставка, но доставчикът, който стоеше на прага ми, настояваше, че поръчката е за мен. Когато отворих пакета, вътре ме очакваше послание – думите на гърба на касовата бележка промениха живота ми. Онова, което последва в следващите дни, не можех дори да си представя.

Да бъдеш самотна майка е непрекъснато предизвикателство, един сложен баланс, който все още се опитвах да овладея. Някои дни едва се държах над водата, в други се чувствах, че вече потъвам.

Такава беше и онази вечер – обичайна, изтощителна. Синът ми Джейми строеше кула от Лего на пода, а дъщеря ми Емили беше решила да украси килима с кисело мляко, кикотейки се на своя „шедьовър“. Бях изтощена и готова за още една дълга нощ.

Тогава звънецът на вратата иззвъня. Пред мен стоеше млад куриер с голяма хартиена торба, пълна с китайска храна.

„Доставка за госпожа Картър?“ – попита той. Уверено поклатих глава – не бях поръчвала нищо. Той обаче настоя, че храната вече е платена и че е за мен. Когато видя объркването ми, сви рамене: „Приятно хранене.“

Вътре в торбата намерих не само ароматно сладко-кисело пиле, но и бележка, написана на гърба на касовата бележка:
„Понякога животът ни изненадва с добри неща. Отвори сърцето си и добрината ще намери своя път обратно към теб.“

Не можех да спра да мисля за думите. Тази вечер за първи път от дълго време се почувствах спокойна. Джейми и Емили се смееха неудържимо, докато вечеряхме – неочакваната храна сякаш върна частица от радостта в дома ни.

През следващите седмици започнах да забелязвам малки актове на доброта около мен. Един ден открих, че моравата ми е окосена, въпреки че не бях имала нито времето, нито силите да го направя. Друга сутрин в „драйв-тру“ за кафе разбрах, че колата пред мен вече е платила моята поръчка.

Най-голямата изненада дойде, когато открих бележка под чистачките на колата ми:
„Забелязах, че автомобилът ви има нужда от ремонт. Ако искате, донесете го при мен – няма да ви таксувам. Просто предайте добрината нататък.“

Започнах да осъзнавам, че тези случайни жестове не са били просто съвпадение. Някой стоеше зад всичко това. Някой бе решил да помогне. Оказа се, че младият куриер, който достави китайската храна, бе разказал историята ми на местната общност.

„Не споделих твоето име,“ каза той, когато го попитах. „Просто казах, че виждам самотна майка, която заслужава малко подкрепа.“

Тази подкрепа промени всичко за мен. И след време, когато в супермаркета чух жена зад мен да се извинява, че картата ѝ е отказана, реших да предам добрината нататък. Платих покупките ѝ, без да се замислям.

Докато ѝ помагах, си спомних думите на онази бележка:
„Отвори сърцето си и добрината ще намери своя път обратно към теб.“

И тогава знаех, че добротата вече е намерила пътя си към моя живот – и съм готова да продължа да я предавам нататък.