Мислех, че имам перфектни отношения с шефа си… докато не разбрах истината за Грег

Винаги съм била предана и лоялна служителка и възприемах отношенията си с шефа си Грег като стабилни. Грег беше взискателен, но справедлив, строг, но отворен към моите идеи.

През годините полагах неуморни усилия, за да докажа своята стойност. Убедена бях, че заслужавам мястото си в компанията.

Ето защо, когато един следобед Грег ме покани в кабинета си, предположих, че става въпрос за обичайна среща. Обаче случилото се преобърна всичко.

„Лена – започна той, без да ме поглежда, – трябва да те освободим.“

Останах неподвижна, изпълнена с невярващо мълчание.

„Какво? Защо?“ – изрекох объркано, докато паника и недоумение ме завладяваха.

„Съжалявам дълбоко – отговори той, – нямаме бюджет за твоята позиция. Това е чисто бизнес решение. Получаваш обезщетение, а колегите от отдел „Човешки ресурси“ ще ти обяснят детайлите.“

Не можех да повярвам на ушите си. Току-що бях приключила ключов проект, получих отлични отзиви и бях изцяло отдадена на екипа. Не бях получавала никакви сигнали или предупреждения, че позицията ми е застрашена.

„Сигурен ли си в това?“ – попитах с треперещ глас. „Посветих всичко на тази компания. Защо сега?“

Грег издъхна тежко. „Решението не е мое, Лена. Така е решила компанията. Съжалявам.“

Прибрах вещите си, обхваната от чувства на предателство и празнота. Посветих всичко, а сега си тръгвах без нищо.

На следващия ден получих съобщение, което ме потресе.

„Срещни се с мен. Има нещо, което трябва да знаеш. – Сара.“

Това беше от Сара – съпругата на Грег. Не бях чувала за нея от години и дори не предполагах, че има моя номер. Сърцето ми затуптя силно. Какво ли искаше тя?

Колебаейки се, все пак реших да отида. Вътрешният ми глас ми каза, че Сара може би има отговорите на моите въпроси.

Реших да се срещна с нея в малко кафене в центъра, с надеждата да разбера повече за случващото се.

Когато пристигнах, Сара вече ме очакваше. Изглеждаше изморена, но решителна.

„Лена, благодаря ти, че дойде – започна тя тихо. – Разбирам, че ситуацията ти се струва странна.“

„Защо си поискала да се видим? Какво се случва?“ – попитах.

След като вдъхна дълбоко, Сара каза: „Грег не те уволни заради бюджета, Лена. Това е лъжа.“

„Как така? Какво имаш предвид?“ – попитах объркано.

Сара прехапа устни. „Той те уволни заради мен.“

Останах в шок. „Заради теб?“

„Нашето семейство преживява криза от месеци. Грег… той има афера с друга жена.“

„Той те изневерява?“ – прошепнах.

Сара кимна, със сълзи в очите. „Да, но… той е обсебен от теб, Лена.“

Останах без дъх. „Какво пък толкова? Никога не съм…“

„Знам – прекъсна ме тя. – Но той си мисли, че между вас има нещо. Опитваше се да се отдалечи, но не успя. Вечерта преди да те уволни, аз го поставих пред избор – мен или теб. И той реши да те уволни.“

Седях вцепенена, докато думите ѝ разтърсваха всичко, в което вярвах.

„Много съжалявам, Лена – продължи Сара. – Не исках да станеш жертва в това. Трябваше да знаеш истината.“

Погледнах я със съкрушение. Всичко – уволнението, студенината на Грег, кризата в живота ми – вече имаше смисъл.

„Благодаря ти, че ми каза“ – прошепнах. „Не знам какво да правя сега, но поне разполагам с истината.“

Сара ми отправи тъжна усмивка. „Погрижи се за себе си, Лена.“

Излизайки от кафенето, усетих как тежестта на истината ме притиска. Кариерата ми беше разрушена, доверието ми – предадено, но поне вече разбирах причината. Въпреки болката, това бе първата крачка към възстановяването ми.

Telling Admin