Фалшиво сирене заля пазара, не си помисляйте за тези марки

При някои марки сирене, които се предлагат на родния пазар, съдържанието на вода достига до 85%, като тази информация често липсва на етикетите. Това е седмата последователна проверка на сиренето, организирана от съответната организация в България.

Този път са били изследвани 36 различни марки сирене. Само 15 от тях (42%) имат водно съдържание до 60%, докато при останалите 21 марки (58%) този процент е по-висок от 60.

Съгласно Наредбата за специфичните изисквания към млечните продукти, ако съдържанието на вода в сиренето надвишава 60%, но са спазени технологичните изисквания, на етикета задължително трябва да бъде изписано „саламурено сирене с повишено водно съдържание“, припомня „Труд“.

Същата наредба изисква сиренето с по-високо съдържание на вода да се продава само в опаковка, а не насипно.

От „Активни потребители“ са закупени 36 различни бели саламурени сирена от магазини, включително по-евтини варианти (под 10 лв/кг) и по-скъпи (над 20 лв/кг). В анализа не попадат продукти, чийто етикет вече посочва по-високо водно съдържание. Всички проби са изпратени директно за лабораторен анализ.

Целта на проучването е да се установи какво е съотношението между вода и сухо вещество в предлаганите у нас бели саламурени сирена. Данните показват, че при 19 марки (53%) водата е в границите между 60 и 70%.

Две марки – „Бачково“ и „Свежо сирене Ракево Милк“ – съдържат над 70% вода. Според „Активни потребители“ това е индикация, че не са произведени по традиционната технология и могат да представляват риск при консумация.

Най-голямата група сред изследваните сирена са 19 марки (53%), при които водното съдържание е между 60 и 70%. Експертите допускат, че това са бързозреещи продукти, при които технологичният срок на зреене не е спазен.

Сравнено с резултатите от 2022 г., наблюдава се известен напредък – тогава 73% от тестваните сирена са били с над 60% вода, а сега този процент намалява до 58.

И при продуктите с над 70% вода има подобрение – през 2022 г. те са били 25% от изследваните (12 от 48), докато тази година в тази категория попадат само две марки (5,6%).

Много от марките, които са били анализирани и преди, са част и от сегашното изследване, като при доста от тях вече се отчита спад на водното съдържание под регулаторната граница от 60%.

Между марките с положителна промяна се нареждат Саяна, Боженци, Добротица, К-Брей, Белиса и Йовчев, при които съдържанието на вода вече е в рамките на нормата. При други като Ситово и Млекаря 79 обаче липсва развитие – те продължават да са сред бързозреещите сирена.

– Особено остава положението с продуктите брандирани като “Млекарница Ракево милк” или “Ракево Милк Трей”. Те традиционно продължават да залагат на ментета под името “свежо сирене”, каквото и да значи това, с водно съдържание от шокиращите 85%, което очевидно няма нищо общо със сиренето.

– Сред другите продукти под този бранд има и стандартни бързозрейки. Явно няма контролен орган в България който да може да спре Ракево да бълва сирене-менте, сглобено по неустановена технология, пишат от Активни потребители.

В хода на анализа „Активни потребители“ отчитат, че при 16 от 36 проверени марки има проблеми с етикетирането и опаковката.

Най-често срещаната нередност е липсата на информация като партиден номер или срок на годност. Също така продължава продажбата на насипно сирене с високо съдържание на вода, въпреки че това е забранено.

При някои от изследваните сирена има повече от едно нарушение – липсва информация за водното съдържание, партиден номер и срок на годност, както и опаковка.

Проблемите често са видими и за купувачите в магазина, но според „Активни потребители“ контролният орган – Българската агенция по безопасност на храните – избягва да проверява рисковите марки.

Асоциацията за защита на потребителите настоява за пълна забрана на имитиращи продукти като сирене, кашкавал и кисело мляко. Председателят Пейо Майорски смята, че Министерството на земеделието и храните трябва да промени законите така, че тези три продукта да носят съответните имена само ако са произведени по традиционни методи. „Българското саламурено сирене и българското кисело мляко са традиционни национални продукти, които вече са със защитено наименование на произход в Европейския съюз. Те не трябва да бъдат по никакъв начин имитирани, дори и на родния пазар“, коментира той. По думите му, защитена позиция в ЕС следва да се търси и за българския кашкавал.

Недопустимо е да се произвеждат имитиращи версии на трите национални продукта, които изглеждат по същия начин и заблуждават потребителите с по-ниска цена. Според Пейо Майорски държавата, чрез МЗХ, трябва да въведе правила, така че сирене, кашкавал и кисело мляко да се наричат така само ако са създадени по традиционен начин и с истинско мляко. Останалите храни да се предлагат с различни имена и визия, например бяла буца, жълта пита или бяла вода. Наименованията им върху опаковките трябва да бъдат изписани с голям шрифт, а не с дребен текст, който не се вижда.

МЗХ, чрез Българската агенция по безопасност на храните, трябва да засили контрола върху сиренето, кашкавала и киселото мляко. Проверките е нужно да обхващат целия процес – от производителите до магазинната мрежа, подчертават още от АЗП.

По данни на Министерството на земеделието и храните, състоянието на млечния сектор продължава да буди притеснения. Почти 20% от кравето сирене, произведено през миналата година, съдържа растителни мазнини. За цялата година са произведени 53 641 тона сирене, от които 12 219 тона са с палмова мазнина. За сравнение, през 2022 г. са били произведени 52 460 тона, от които 12 371 тона с растителни мазнини – спадът е минимален, едва 1,2%.

„Фалшивото“ сирене е 2,5 пъти повече от количеството произведено от овче мляко, което през изминалата година е около 4900 тона и намалява с 11,6% спрямо предходната година. За миналата година мандрите са използвали 3615 тона немлечни суровини – мазнини или протеини, сочат данните на МЗХ.

През 2023 г. 235 предприятия за преработка на мляко са подали отчети за количествата. Общият обем е 713 милиона литра сурово мляко, като в това число влизат и доставки от ЕС и други страни. 94% от този обем е краве мляко – с ръст от 3% спрямо 2022 г. Овчето мляко е на второ място с дял от 3,8% и увеличение от 12,2% през 2023 г. Козето мляко е 1,7% от общото, като и то бележи лек ръст от 1%, а биволското мляко и смесите са 0,5% и отбелязват спад от 4,6%.

В допълнение към суровото мляко, при производството на млечни продукти са използвани още 4 807 тона концентрирано мляко, 5 211 тона мляко и сметана на прах, 2 377 тона млечен концентрат и 234 тона продукти като сметана, закваска и суроватка. Миналата година мандрите са вложили 3615 тона суровини от немлечен произход, показват още статистиките на МЗХ.

Относно количествата: през 2023 г. са произведени 153 928 тона заквасени млека, 64 млн. литра пакетирано мляко, 62 331 тона бели саламурени сирена и 26 308 тона кашкавал. Има ръст при пълномасленото и обезмасленото заквасено мляко, докато заквасеното мляко за пиене намалява със 17%.

Производството на кашкавал през 2023 г. бележи 5% ръст спрямо предходната година. Кашкавалът от краве мляко се увеличава с 6,4%, докато този от овче мляко намалява с 14,3%. Най-големият дял се пада на кашкавала от краве мляко – 93,4% от общото производство.

През 2023 г. производството на бяло саламурено сирене също се увеличава с 1,7% или 1 057 тона в сравнение с 2022 г. Основната част от това сирене (86,1%) е от краве мляко. Сиренето от други видове мляко (различни от краве и овче) има ръст от 15,8%. Топените и пушени сирена също нарастват с 3,5%. Другите видове сирена, като меко и синьо, се увеличават с 36,1%, а другите млечни продукти бележат увеличение с 450 тона.

В заключение – въпреки че някои показатели се подобряват, нуждата от по-строг контрол и ясно разграничение между истинските и имитиращи млечни продукти на българския пазар остава. Това е важно както за потребителите, така и за съхраняването на традициите в млечната индустрия.

В крайна сметка, макар да има известен напредък, темите за качеството и етикетирането на млечните продукти си остават актуални. Необходим е постоянен контрол, за да се защитят потребителите и да се съхранят традициите в родното производство.

Очевидно е, че въпреки предприетите мерки, пълното решаване на проблемите със сиренето и другите млечни продукти изисква още усилия. Въпросът остава актуален за производителите, контролните органи и потребителите.

Telling Admin