„Тате, нищо не чувствам“: Бащата на загиналата в катастрофа Божидара с ужасяващ разказ

Бащата на Божидара от Хасково, която загина в катастрофа, изпрати отворено писмо до медиите, апелирайки подобни трагедии да не бъдат премълчавани. Данаил Тодоров казва: „когато убиецът е на свобода, а детето ти – в гроба, справедливост няма“.

В писмото той пише:

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО МЕДИИТЕ И ОБЩЕСТВОТО

Скъпи журналисти и съграждани,

Обръщам се към вас като баща и човек, който вече седем години живее с неотминаващата болка по дъщеря ми Божидара Данаилова Тодорова, която беше само на 15 години.

На 21 май 2018 г. в Хасково Божидара, заедно със сестра си София и тяхна приятелка, се качват в кола, шофирана от познат младеж. Вместо да ги откара по домовете им, той нарочно кара с над 110 км/ч при ограничение 50 км/ч. Момичетата, изплашени, го молят да намали, но той просто се смее и казва: „Ще ви трябват памперси“, след което ускорява още повече.

Малко след това се стига до челен удар с автомобил, който прави забранен завой, а след това и до сблъсък с метален стълб. Божидара получава тежка травма на главата, чупи три шийни прешлена и остава напълно парализирана. Дори тогава, въпреки болката, тя се обръща към сестра си София с думите:

„Софи, пожелавам ти хубав живот.“

По-късно, в болничната стая, почти без сили, ми каза:

„Тате… тате… нищо не чувствам…“

Аз й отговорих:

„Спокойно, Тате… всичко ще е наред.“

Дадох й обещание. Но дали можех наистина да променя нещо?

В „Св. Георги“ в Пловдив Божидара претърпя спешна операция, но след 25 дни почина от тежките си травми, които бяха несъвместими с живота. Загубихме я, защото някой прецени, че животът е игра, а високата скорост – забавление.

Дори и днес, седем години след катастрофата, справедливост няма. Делото мина през Окръжния и Апелативния съд в Пловдив, като беше постановена присъда от 1 година и половина затвор и 4 години без шофьорска книжка.

След като делото бе обжалвано пред Върховния касационен съд, то бе върнато обратно в Пловдив. Ние още чакаме. И чакаме.

Същият човек, година след инцидента, е заловен да шофира под въздействие на наркотици. Въпреки многобройните ни настоявания, прокуратурата не отне книжката му още в досъдебната фаза. Получи условна присъда, взе С категория и сега работи като шофьор на камион.

Такава ли държава искаме за децата си?

През какво премина нашето семейство?

София, сестрата на Божидара, година след трагедията поиска пълномощно, за да замине в чужбина. Не издържа. Разбра, че тук виновните лесно остават безнаказани. Днес живее и работи в Англия и не желае да се върне.

Обръщам се към вас – медиите, обществото, всички с усещане за морал и съвест.

Не търсим сензации. Искаме справедливост. За Божидара. За децата. За бъдещето.

Не позволявайте историята ни да бъде потулена. Помогнете тя да стигне до хората. Защото когато убиецът е на свобода, а детето ти е в гроба – справедливост няма.

С уважение и болка,

Данаил Кирилов Тодоров

Случаят с Божидара и нейните близки отново повдига темата за отговорността и справедливостта у нас. Писмото на баща ѝ напомня, че подобни трагедии не бива да остават забравени или пренебрегвани.

Тази история добре показва колко е важно обществото да не остава безразлично. Не е изключено, че повече гласност по такива случаи би довела до промяна.

Много подобни истории остават скрити или бързо забравени, но именно чрез разказването им се поставя началото на обществен разговор.

Telling Admin