Лена Бориславова: Почивай в мир, приятелю!

Лена Бориславова почете Асен Григоров с кратко съобщение във Facebook.

„Почивай в мир, приятелю“, написа тя.

Кирил Петков също изрази уважението си с думите: „Почивай в мир, приятелю. Много научих от теб и беше истинска привилегия да те познавам!“

Захара Карабашлиев споделя:

За трима, които вече не са сред нас. Току-що научих, че невероятният Асен Григоров е починал, без да успее да стигне до 60 години. Рак. Винаги съм свързвал неговата външност с тази на баща ми Тодор, който също си отиде на тази дата, малко след 60-ата си година, също заради рак, без да има възможност да прочете някоя моя книга или да гледа моя пиеса… Баща ми не беше най-положителната фигура в живота ми, но беше силен образ и присъства почти навсякъде в текстовете ми.

Третият, за когото си мисля днес, е Иван Петров – директор на издателство и печатница “Абагар” във Велико Търново – интелектуалец, професионалист и приятел, чието погребение е утре. Всеки разговор с Иван завършваше с поздрава на късните римски стоици: “Бъди здрав!” В неговата печатница излезе и този том на Сенека (превод: Анма Шелудко), който днес препрочитам – и заради тези, които вече ги няма, и заради живота, който ни свързва. На всяка страница има нещо ценно:

“… лови всяка минута. И ще стане тъй, че ако овладееш днешния ден, ще си по-малко зависим от утрешния. Докато го отлагаме, животът си минава.”

“Заблуждаваме се, гледайки на смъртта като на нещо предстоящо – голяма част от нея вече е отминала. Годините зад гърба ни принадлежат на смъртта.”

Мир на душите им!

Ралица Ковачева разказва:

През 2007 г. работех в един сутрешен блок, но не се чувствах удовлетворена – нито професионално, нито лично. Реших да напусна и започнах да търся нещо ново. Тогава Асен Григоров ми се обади и ме посъветва да изчакам, без да уточнява какво или докога – просто да почакам. Послушах го. Така създадохме Ре:тв – проект, който и до днес си остава най-ценният в професионалния ми път. Благодарение на Асен тогава се научих да поемам рискове и да започвам нови неща. Правих го много пъти, докато разбера най-важното – не е страшно да започнеш отначало, това дори е вълнуващо. Години по-късно, в „Булевард България“, започнах да се занимавам с проверка на факти – ново предизвикателство за мен. Там Асен ми даде възможност да говоря за футбол, макар че съм жена – нещо рядко срещано в българските медии. Така ще го помня – като човекът, който ми показа, че трябва да скачаш високо. Почивай в мир, Асене!

Тези лични истории добре показват колко силно влияние е имал Асен Григоров върху хората около себе си. Такива спомени остават и напомнят за значението на човешките връзки.

Всяка от тези истории подчертава как едно присъствие може да остави следа у другите – често го осъзнаваме най-ясно, когато вече го няма.

Понякога именно разказите на близките ни помагат да разберем какво е значението на една личност за общността и колко трайно може да бъде нейното влияние.

Telling Admin