Стъжни й се! Жесток удар за убийцата на животни Габриела

Правителството внесе и получи зелена светлина от Народното събрание за промени в Наказателния кодекс, с които се увеличават и минималните, и максималните наказания за хора, извършващи тормоз над животни, както и за фирми, които реализират печалби от подобна дейност.

Тези промени са провокирани от случая с Габриела (26 години, Перник) и 35-годишния Красимир, които измъчваха и убиваха гръбначни животни с цел финансова изгода, заснемаха издевателствата и ги продаваха на клиенти от чужбина.

Разкритието доведе до масови протести не само в Перник, но и из цялата страна. Двамата са обвинени по три отделни престъпления. Тъй като досега действалият закон предвиждаше по-леки наказания за убийство на гръбначни животни, протестиращите настояха за по-строги мерки, за да се сложи край на безнаказаността при такива престъпления. По думите им, човек, способен на подобна жестокост към животни, би могъл да бъде опасен и за хората.

В отговор бяха организирани четири протеста, стартира онлайн петиция, която събра хиляди подписи за кратко време, а от неправителствени организации и експерти постъпиха над 70 предложения, обхванати в повече от 140 страници документи.

На брифинг министърът на правосъдието Георги Георгиев съобщи, че Министерският съвет е дал одобрение на промените в Наказателния кодекс.

Съгласно новия законопроект, ако някой измъчва животни – особено ако заснема и разпространява действията онлайн, действа по поръчка, в група, с користна цел или е рецидивист – го очаква от 3 до 10 години затвор и глоба между 5 000 и 20 000 лева. При изключително тежки случаи наказанието може да достигне до 12 години лишаване от свобода и до 30 000 лева глоба.

Максималният срок при основния състав на престъплението също се увеличава – от четири на пет години затвор. За ветеринарни лекари и други професионалисти, отговорни за грижата за животни, може да се наложи и забрана за упражняване на професията. Законът предвижда и възможност за използване на специални разузнавателни средства, което ще позволява на полицията по-ефективно да разкрива и доказва подобни престъпления. Ако престъплението е извършено от фирма, се предвижда и имуществена отговорност.

Основната цел на тези изменения е да се даде категоричен отпор на „садизма като бизнес“ и да се гарантира по-солидна защита на животните.

„Тези промени ще дадат възможност и на Прокуратурата, и на МВР своевременно да противодействат и да разкриват тези престъпления, които се извършват изцяло в дигитална среда. На второ място – затягане на режима за санкциите. Както пояснихме, това не е механично увеличаване на наказанията, а увеличаване на наказанията и синхронизирането им по такъв начин с установяването на по-висок минимален праг в някои от случаите и по-висок максимален, така че съдиите за всеки конкретен случай да могат да отчетат точно ясно и обществената опасност.“, каза министърът, предава БНР.

Промените въвеждат наказателна отговорност не само за физическите извършители на жестокост към животни, но и за фирмите, които печелят от подобни престъпления. „Чрез налагането санкции на тях, за да може да има, освен наказателната репресия спрямо извършителите, и ефективен механизъм за противодействие спрямо финансовите облаги, които има в тези случаи“, коментира министърът.

Министърът изрази надежда, че парламентът ще приеме тези мерки, които целят да отстранят слабостите в Наказателния кодекс:

„Тези предложения сме изготвили след преглед на европейско, световно законодателство. И отново благодаря и на колегите от МВР, Прокуратура, съдилищата, на всички български магистрати, на всички адвокати и защитници на правата на животните. Така се върши качествена промяна, която ще има дълготраен ефект и надяваме се и превантивен такъв, когато законопроектът бъде приет в Народното събрание“, коментира Георги Георгиев.

Проектозаконът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, приет от Министерския съвет, предвижда по-строги наказания за изтезания над животни и добавя нови, по-тежки престъпни състави – например ако деянието е заснето с цел разпространение или е извършено от група. В случаите на користна цел, организирана престъпност или рецидив, наказанието става лишаване от свобода между три и десет години и глоба от 5 000 до 20 000 лева, а при особено тежки нарушения – от три до дванадесет години затвор и глоба от 10 000 до 30 000 лева. Това е отговорът на закона срещу „садизма като бизнес“.

До момента според закона от 2011 г. се смята за изтезание, когато е проявена жестокост към гръбначно животно, довела до незаконна смърт или трайно увреждане (чл. 3256 НК). През 2023 г. вече имаше увеличение на наказанията за тези деяния.

Освен въвеждането на нови престъпни състави, законопроектът предвижда и повишаване на максималния срок за лишаване от свобода по основния състав – от четири на пет години. В случаи на нарушения от страна на ветеринарни лекари или други специалисти, работещи с животни, се въвежда наказание „лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“.

За по-добро разкриване и доказване на подобни престъпления се планират промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за специалните разузнавателни средства, които ще дадат възможност на разследващите органи да използват специални разузнавателни средства.

Тъй като престъпленията с животни могат да бъдат дело и на юридически лица, при нарушения по чл. 325а и чл. 325б от НК ще се прилага имуществена отговорност съгласно Закона за административните нарушения и наказания.

Тези промени са поредна стъпка към по-силна защита на животните и затягане на наказателната политика при такива престъпления. Активната позиция на обществото и гражданската ангажираност доведоха до конкретни действия от страна на институциите.

В заключение, законовите промени са естествен отклик на силния обществен натиск и показват стремеж към по-ефективна защита на животните.

Тези промени ясно отразяват как реалната обществена реакция може да провокира по-строги закони и по-голям ангажимент от страна на институциите.

Telling Admin