Извънредни новини за майката на Сияна

Николай Попов намира сили в себе си, за да се отдаде на нова кауза след трагичната загуба на дъщеря си. Тази мисия ще дава смисъл и посока на всеки негов ден оттук нататък.

След като губи най-скъпото – Сияна, Николай не се отказва от борбата, с надеждата други деца да не споделят нейната съдба. Тази битка е обща за всички ни! Проблемите, с които се среща, са резултат от дългогодишна безотговорност, липса на контрол и неефективни институции.

В разговора си с БЛИЦ Николай Попов не само посочва познатите рискове на пътя, които всички знаем. Той прави крачка напред – предлага конкретно, лесно изпълнимо решение, което може да се приложи веднага при достатъчно желание от страна на институциите.

Нужни са хора, които истински се интересуват дали черната статистика ще спре да расте.

– Г-н Попов, малко преди да започнем, съобщихте за нова катастрофа на същия опасен участък, където загина Сияна…

– Да, да… точно така. Отново. Отново става въпрос за камион, висока скорост.

– Вие предложихте първо да се въведе контрол на средната скорост за камионите, защото именно те са замесени в най-много инциденти и трябва да се следят по-строго.

– Да, и това е много лесно да се направи. ТОЛ системата вече следи камионите за плащане на такси. Средната скорост за камионите може да се въведе буквално още утре.

– Това означава ли, че такава промяна не изисква сложни административни процедури?

– Не, не е необходимо. Всеки, който минава през България, взима маршрутна карта от терминалите на АПИ или използва устройство, което отчита преминатото разстояние.

Най-лесно и ефективно е средната скорост да се контролира първо при камионите. Ако това се приложи и за леките коли, ще се получат толкова много сигнали, че системата няма да издържи – непрекъснато ще отчита нарушения!

– Това решение наистина ли ще намали инцидентите с камиони?

– Ето защо трябва да започнем именно с тях. Камионите не са достатъчно контролирани, дори от КАТ. По този път, а и на други места, карат изключително опасно! Имам запис от АМ „Тракия“, който ще ви изпратя – на него се вижда камион, който изпреварва леки автомобили.

На същото място, където стана трагедията със Сияна, друг камион изпреварва и лека кола, и камион. Тежкотоварните автомобили са сред най-рисковите участници в движението и причиняват най-сериозните катастрофи. Не става въпрос само за лошата инфраструктура или контрола, но и това има значение.

– Ако това бъде въведено скоро, ще ви донесе ли поне малко удовлетворение в мисията, която сте си поставили – първо пред себе си, а после пред обществото, в памет на дъщеря ви?

– Не… но всяка стъпка в тази посока ще ми дава поне спокойствие, защото така се избягват нови трагедии. Проблемът е изключително мащабен!

Говорим за 500 – 600 жертви по пътищата всяка година – една наистина тревожна статистика!

В момента темата е особено наболяла и ви благодаря, че я следите. За 28 дни профилът ми във Facebook е събрал близо 14 милиона и 300 хиляди посещения – сякаш цяла България е гледала по два пъти!

Обществото очаква реални действия от властите, за да намалее съществено пътният травматизъм, дори той да не изчезне напълно. Казвам го ясно – държавата уби детето ми, и ще продължавам да го твърдя!

– Виждала съм неведнъж рисунките на Сияна, които споделяте. Чудя се какво е било в чистото ѝ детско съзнание, за да изобрази такава реалност, все едно е предусещала събитията… Буквално е претворявала тежката действителност върху листа!

– Тя има много такива картини. В бъдеще ще организираме изложба, за да я помним с таланта ѝ, защото Сияна наистина беше много даровита.

Едно българско дете, може би бъдещ художник или архитект, си отиде и съдбата ѝ бе прекършена! Причината е, че някои самодоволни чиновници не свършиха работата си навреме! Това е!

– Наскоро припомнихте случай с друг инцидент, когато Ани и Явор загиват на пешеходна пътека на бул. „Сливница“, блъснати от 19-годишен шофьор със 106 км/ч при ограничение 50.

– Да, така беше… На датата, когато са загинали Ани и Явор, Сияна е нарисувала картина с плачещото око и датата – 08.05.23 г.

Тя е рисувала през деня, а тази картина най-вероятно е направена преди катастрофата с Ани и Явор. Не е знаела предварително за инцидента.

– Как си го обяснявате?

– Попитах я защо рисува такива неща, тя просто ми каза, че така ѝ е дошло. Сияна беше много умна и интуитивна. Може би има и някаква Божия намеса… не знам.

– При такива послания човек се пита дали няма намеса свише… Може би силата, с която водите тази борба, ви я дава Сияна отгоре?

– Дано да е така. Добре е да вярвам в това, иначе ако всичко приключва тук, е прекалено тъжно.

– Не смеят да ви питам как са майката на Сияна, баба ѝ, дядо ѝ, който се бореше за живота си?

– Всички сме в изключително тежко състояние. Семейството страда много. Болката от загубата на дете е неописуема. Не можеш да избягаш от това, няма къде да се скриеш. Наистина е много тежко.

– Вие сте този, който крепи цялата сила на семейството, защото никой друг не може да направи това, което вие правите…

– Така е, да… на мен се падна тази отговорност. Като мъж мисля, че имам дълг към детето си. Имам и дълг към обществото – да предпазим други от подобни трагедии. Ще продължа! Това вече не е само моя лична кауза.

– Как е дядото на Сияна, още ли е в болница?

– Дядото на Сияна е изписан, но е в много тежко състояние – психически и ментално. Не разпознава близките, плаче постоянно. Животът на този човек е съсипан. Един достоен българин, служител на МВР, сега с разбита съдба.

– Човек, спасил много животи!

– Много животи е спасил на същия този път, където загина Сияна, да. Но не успя да спаси внучето си.

– На този фон пак се връщам към рисунките на Сияна – те звучат като вик сред цялото мълчание и бездействие!

– Сравнението ви е много силно. И ако това мълчание продължи, ще има още жертви, още деца ще загинат!

– Споменахте, че искате да направите изложба с картините ѝ. Мислили ли сте кога може да се осъществи?

– Сега нямам сили за това. Но някой ден ще стане… кога – не знам.

– Обмисляли ли сте да продължите делото на Сияна чрез фондация, тъй като чрез изкуството си тя оставя послания, които тепърва ще се разкриват?

– Не съм мислил за това, но с „Ангели на пътя“ ще работя със сигурност. С тях сме заедно в тази битка и е много тежко да виждаш толкова много нови хора, които се присъединяват след всяка нова катастрофа. Имаме група във Viber, при всеки инцидент се включват още хора. Това е изключително трудно…

Не можете да си представите колко отчаяни родители има – години наред ходят по съдилища без резултат. Загубили са децата си, а след това системата ги смазва с институционалната си немощ. Наистина е трагично!

– Често ли ви се случва да минавате по този участък на пътя за Плевен?

– Вече не работя там, но понякога минавам. Наскоро минах и гледката е потресаваща. Такъв път в Европа не съм виждал. Има коловози.

Около 40% от трасето е с кръпки, с лош асфалт – казвам го, ако някой иска, нека ме опровергае. Имаше експертиза за сцеплението, която показа, че асфалтът не отговаря на стандартите. 40 километра от пътя са без маркировка!

Разбирате ли за какво иде реч?

Това е така още от март. Тогава пътувах за Румъния и тъкмо правеха тези кръпки. Като се върнах, бяха готови, но маркировка нямаше. И вече трети месец – международен път, който поема трафика за Западна Европа, без маркировка. Как ви звучи това?

– Престъпно!

– Влизайки в това областно пътно управление, веднага се усеща липса на хора, които се грижат и управляват. Пейзажът е стряскащ! Но щом излезеш от област Плевен и влезеш във Велико Търново, всичко се променя – има маркировка, знаци, дърветата са окастрени. Затова искам оставките на тези хора!

– Казвате „от март месец“, но не е ли този проблем още по-стар?! Не се ли влоши пътят основно заради пренасочването на трафика от Ботевград – Мездра?

– Точно така! Пътят стана много по-лош, след като движението, което трябваше да минава през Ботевград – Мездра, бе пренасочено тук. Това трасе не е за тежки камиони, а и АМ „Хемус“ още не е построена. Това е факт!

Ако „Хемус“ беше готова, Сияна щеше да е жива!

– И всички тези камиони нямаше да се движат по пътя за Плевен, който не е предназначен за такъв трафик?

– Абсолютно! Факт! Когато пътувах за Румъния, бях изненадан от огромния трафик и първоначално не разбрах защо. После осъзнах, че е заради пренасочването от Ботевград – Мездра.

– Знаете ли кога ще бъде оправен пътят там?

– Казват, че до края на юни ще бъде пуснат. Аз лично се съмнявам. Ще видим. На места се работи. В Пловдив ремонтите са планирани – щом дъждовете спряха, започнаха работа. Всеки ден се полагат по 8000 тона асфалт. Това наистина е сериозен напредък.

Не критикувам тези, които работят. Проблемът е при онези, които не си вършат работата. Когато някой е коректен, нещата стават. Защо в Пловдив може, а в Пазарджик – не? Можете ли да ми обясните?

– Де да можех да ви обясня…

– Няма обяснение. Просто няма хора, които да се ангажират с работата. За съжаление.

– Казвате, че носите цялата тежест като мъж, но и вие сте човек с душа. Има ли нещо, което ви помага да се

Историята на Николай Попов е още един пример за това как една лична трагедия може да се превърне в кауза с обществен смисъл. Проблемите по пътищата остават, но действията на хора като него показват, че промяната зависи от волята и постоянството.

Telling Admin