Най-ценната находка в света се намира в България: Вижте какво има на дъното на Черно море

Ако познаваш собствената си история, ще разбереш откъде идваш и накъде си се отправил.

В момента една от най-изумителните археологически находки в света се съхранява в банков сейф във Варна.

Този впечатляващ артефакт вместо да бъде старателно проучен и превърнат в туристическа атракция, стои забравен и покрит с прах. Причината е, че има опасения – разкриването му може да постави под съмнение сегашните научни схващания относно началото на световните цивилизации.

Откритието е направено от Петко Димитров на 15 юли 1985 г. на дълбочина около 93 метра и на приблизително 65 километра от брега на Варна навътре в морето.

Артефактът е с диаметър 40 см и височина 10 см, като основата му има седловидна форма. Изработката е изключително прецизна и симетрична. Предполага се, че материалът е пясъчник, а не глина.

На предмета са намерени писмени символи, за които се смята, че са най-старите известни знаци, съществували преди потопа. Подобни символи се откриват в шумерското, египетското, индийското и гръцкото писмо.

Професор Петко Димитров е получил оферта от израелски колекционери да продаде находката за 60 000 долара. „Разбира се, че отказах. Това е безценна находка“, казва той. Става въпрос за прочутата чиния на Ной.

Най-древните корени на българската история се проследяват до времето на потопа – преди около 7500 години.

Счита се, че избраният народ е обитавал земите около днешната северна плитчина на Черно море и Азовско море – най-плодородните територии, разположени край обширно сладководно езеро, където сега морето става внезапно дълбоко.

Тези райони са били напоявани от реките Дунав, Днепър, Днестър и Дон. Според Библията, това е бил Едем.

Следи от древната цивилизация все още са запазени по дъното на Черно море и Варненския залив.

Научни екипи са открили останки от най-старите селища в този регион.

Проф. Петко Димитров, оглавяващ две експедиции на българския шелф, твърди, че преди около 8000 години черноморските брегове са били суша, разположена на 60 км източно от Варна. Именно там са живели нашите прародители и оттам започва една от най-старите цивилизации.

Именно в този период започва масивното нахлуване на океански води през Босфора към сладководното езеро.

Потопът е бил толкова силен, че водата е навлязла с мощта на 200 Ниагарски водопада, споделя проф. Уилям Райън от Колумбийския университет, който за втори път участва в българска експедиция.

През 2011 г., с кораба “Академик”, учените успяват да пробият пластовете пясък и тиня, донесени от океанските води. При сондажите са открити дървесина и корени.

Това потвърждава теорията на проф. Димитров, че някогашното сладководно езеро е било разположено много под нивото на световния океан. „Следите от Черноморската Атлантида трябва да се търсят не само в морето, но и на сушата“, казва той. Първата експедиция стартира на 1 юли 1985 г. с руската подводница “Аргус”.

Професорът разказва, че хипотезата за потопа се оформя през 1984 г., когато участва в международния проект „Атлантида“.

Руснаците го канят с четиричленния му екип, за да работят в Средиземно море и Атлантическия океан, по подводната верига „Подковата“ край Испания, Португалия и Мароко.

Съществуват предположения за човешки създадени обекти в този район. Провеждат се многократни гмуркания с подводницата „Аргус“ на 130 метра дълбочина. След завръщането си в България, проф. Димитров предлага да се проучи и дъното на Черно море. Руски колега го подтиква: „Седни и напиши един проект“.

Той започва работа и на 31 декември 1984 г., точно на Нова година, получава известие, че проектът е одобрен. За 1985 г. ще му бъдат предоставени подводницата „Аргус“ и корабът „Рифт“ за изследвания в Черно море под негово ръководство.

“На 16 юли направихме спускане в палеоруслото на река Провадийска, която някога се е вливала в сладководното Черно море, прекосявайки целия шелф. Там, по старите брегове, попаднах на очертания на дупки на около 95 метра – два симетрично подредени реда. Ясно беше, че това е човешко дело. Още по-навътре, на около 300-400 метра от старите брегове, открих и т.нар. чиния на Ной.

Изследователите откриват старо пристанище и некропол на морското дъно, където някога е бил брегът на езерото.

Проф. Петко Димитров допълва:

”Много хора ме питаха за тая чиния – и журналисти, и изследователи, питаха ме кое ме е водило

да я открия, аз казах: „Водеше ме Божията ръка”.

Една от моите работни тези е, че Ной е живял по нашите земи.Смятам, че именно тук е живял и че корабът му или Ноевият ковчег лежи погребан под дебел слой пясък по нашето крайбрежие. Вярвам, че раят на Земята е бил тук.”

Най-близкият сътрудник на професора е един от водещите световни дълбоководни изследователи – д-р Балард.

Професорът си спомня:”Д-р Балард си тръгна, жестоко обиден от моите и нашите опоненти в България, начело с т.нар. проф. Божидар Димитров. Те бяха много жестоко настроени против потопа в Черно море.” Това е основната роля която играят нашите псевдоисторици – да крият истината.

Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров отговаря така: „Робърд Балард не правеше археологически експедиции.

На неговия кораб имаше екип от 30 отлични специалисти геолози, по нефт и газ, но нито един археолог. Балард проучваше за газ и нефт, без да плати таксата за проучване. А един периметър от няколко мили мисля, че струва 14-15 милиона долара. А Балард, плащайки един милион уж за археологически разкопки, си проучваше за газ и нефт десетки периметри, без да си плати нищо.

Нито имаше разрешение от българското правителство, нито от Археологическия институт и музей към БАН. Аз не го изгоних, нямам тия правомощия. Просто писах, че е нарушил законите и какво прави действителност. И той отиде в Турция, опита се да изиграе същия номер, че търси Ноевия ковчег, който никога не е потъвал, че да бъде търсен. Турците го изгониха не след 2 години, както аз, а след две седмици. Тогава турските вестници писаха: „Турският Божидар Димитров изгони Балард за две седмици”.

В заключение, основната хипотеза, която се подкрепя от тези експедиции, е, че по бреговете край Варна е съществувала древна кимерийска цивилизация, дала начало на шумерската култура след потопа около 8000 г. пр.н.е.

Жителите, останали по днешните български земи, се считат за създатели на тракийската култура. Тези идеи се подкрепят с открития и изследвания.

Хипотезата е на проф. Петко Димитров, ръководещ отдела „Морска геология и археология“ в Института по океанология – БАН, заедно със световноизвестния учен Уилям Райън от лабораторията “Ламон Дохърти” при Колумбийския университет.

Към тях се присъединява и Уолтър Питман.

Тримата са убедени, че библейският потоп всъщност се е случил в Черно море. Проф. Димитров развива тази теза и в книгата си “Черно море – Потопът и древните митове”.

Изводите се базират на сравнения между неолитни находки от Варна и Дуранкулак, както и на подводни изследвания в устието на Провадийската река, където са разкрити потънали праисторически селища.

Всички тези доказателства сочат, че нашето крайбрежие е било люлката на цивилизацията, която след неолита се разпространява към европейската част на Средиземноморието и стига до Атлантическия океан.

Данните идват от анализи на находки и артефакти, открити както по нашите земи, така и по португалските брегове. Това показва, че преселението се е осъществявало по море, с големи салове и кораби.

Варненските инженери, заедно с археолози, също споделят мнението, че Първата цивилизация се е зародила край Варна. Металографски изследвания показват, че именно тук са направени първите сечива, които са изкарали човека от пещерите. Откритите инструменти са по-древни от египетските и близкоизточните, което променя старите теории за възникването на цивилизацията.

Това се потвърждава и от известната “чиния на Ной”, намерена от проф. Петко Димитров по време на експедиция в Черно море на 6 юли 1985 г. Най-важни са 27-те писмени знака по нея, които според експерти може да се окажат най-древната писменост на човечеството. При сравняване с шумерските знаци се наблюдава голяма близост между двете култури.

Изследвани са и златните съкровища от Варненския халколитен некропол, открит през 1972 г. край Варненското езеро. Това злато е около 3000 години по-старо от египетските пирамиди и е доказателство за най-ранната цивилизация, развивала се на нашите земи.

Металографски анализи потвърждават сходството между златните съкровища от Североизточна България и използваните за тях суровини. Така се стига до заключението, че първата металообработка в света е започнала именно тук.

Друг важен район за световната история е Големият остров – Дуранкулак, познат като “Европейската Троя” и “Езерният град”. Там са открити:

– находки от палеолита (над 100 века пр.Хр.)– селища на първото уседнало, земеделско и занаятчийско население в Европа (54 век пр.Хр.)– първите каменни постройки в Европа (51 век пр.Хр.)– най-старото обработено злато на света (50 век пр.Хр.)– писмени знаци – предвестник на Дунавската протописменост (50-48 век пр.Хр.)– ранни форми на парични разменни средства (50-48 век пр.Хр.)– най-ранната фаза (начало на 55-54 век пр.Хр.), наречена Блатница, на европейската неолитна култура Хаманджия

Във Варненското езеро братята Шкорпил още в началото на миналия век откриват комплекс от селища. Тези населени места са били умишлено унищожавани по време на „драгиране за строителни работи“.

Северните плитчини на Черно море са били щателно изследвани и от американски военни експедиции непосредствено след началото на демокрацията.