Алекс Сърчаджиева показа красивия мъж до себе си, няма да повярвате кой е! (СНИМКИ)
Моноспектакълът на Алекс Сърчаджиева е емоционално пътешествие, което гарантирано предизвиква сълзи в очите на зрителите. Актрисата, преминала през много житейски предизвикателства, разкрива най-съкровените си моменти – от връзката с майка си, покойната актриса Пепа Николова, през болката от загубата на Иван Ласкин, до нейните лични вътрешни борби.
Запитана дали ще събере смелост да напише книга за Пепа Николова, Алекс споделя, че все още не е сигурна дали е готова за това. Твърдо вярва, че всичко се случва в своето време.
Тя никога не се е взимала твърде сериозно благодарение на съвет от майка си. Убедена е, че истинските приятели ще я върнат на земята, ако някога „рязко изплиска легена“.
Не е успяла да превъзмогне загубата на майка си. Споделя, че животът може да се промени изведнъж, оставяйки те напълно сам – и самотата е най-големият изпит. В трудните моменти приятелите ѝ и Иван Ласкин са били до нея.
След като загубила майка си, Алекс нямала нито гадже, нито дете, което означава, че с нейната загуба останала без семейство.
Дванайсет години по-късно, тя преживява още една тежка загуба – смъртта на Иван Ласкин. Тогава се опира на приятелите си и дъщеря си София. Спомня си, че когато майка ѝ починала, е могла да се отдаде на емоциите си, но след загубата на Иван трябвало да бъде силна за дъщеря си.
На въпроса за нов мъж в живота си, Алекс отговаря категорично: „Да“ – и се шегува, че той се казва „Аскеер“. Статуетката е на видно място в дома ѝ, слуша я мълчаливо, но я прави щастлива.
Не крие, че често сънува Пепа Николова и Иван Ласкин. Вярва, че след смъртта човек отива на по-добро място, а адът е тук, на земята.
За 13-годишната си връзка с Иван Ласкин признава, че е имало трудни моменти, но любовта им е била бурна и истинска.
Разбива някои слухове, като подчертава, че тя и дъщеря ѝ София имат отлични отношения с първородната дъщеря на Иван – Люба, която нарича „прекрасно момиче“.
След смъртта на Иван остава без никакви средства. Не защото не е работила, а защото тримесечният му престой в болницата е струвал огромна сума. С дъщеря си стигнали до там, че живеели при приятели и се хранили у тях, дори понякога нямали пари за хляб.
Въпреки че се е сблъсквала с предателства, винаги е намирала сили да продължи. Опитва се да гледа философски на живота и вярва, че разочарованията и предателствата са неизбежни, но истинските приятели винаги остават.
В заключение споделя, че е благодарна на биологичния си баща, Йосиф Сърчаджиев, за това, че я има.
Има много неща, които би искала да му сподели, но категорично заявява, че тези разговори няма да станат обществено достояние.
