Банкер каза истината: Ето какво ще стане с кредитите, когато приемем еврото
Финансистът Левон Хампарцумян сподели какво може да се очаква за кредитите след приемането на еврото.
„Надявам се, че ще успеем да влезем в еврозоната. Дълги години така питахме, че да ни кажат: „не”.”
В разговор за „Офанзива с Любо Огнянов” по NOVA NEWS банкерът подчерта, че е важно да положим всички усилия, за да изпълним критериите за еврозоната до 1 януари 2025 г. Той също така обърна внимание, че инфлацията в Европа в момента отново се покачва.
По повод изказването на премиера Николай Денков, че поскъпването на горивата и храните по световните пазари е причина за инфлацията, Хампарцумян посочи, че това са важни фактори, но не са единствените.
„Инфлационните процеси донякъде са естествени, в разумни граници”, поясни Хампарцумян и добави, че инфлация от около 2% се смята за нормална и дори има положителен ефект за икономиката.
Той изрази мнение, че за хората с кредити няма да има осезаема промяна по заемите им след присъединяването на България към еврозоната.
Коментирайки приетия на първо четене Закон за БНБ, Хампарцумян обясни, че този законопроект всъщност формализира правата и задълженията на България в рамките на еврозоната. „Централната банка ще се явява като част от Европейската централна банка и ще се подчинява на правилата, на които се подчиняват всички други централни банки.”
Той припомни, че българският лев е загубил своята самостоятелност още през 1997 г. с въвеждането на валутния борд и оттогава по-скоро има символно значение.
Хампарцумян отбеляза още, че след присъединяването си към ЕС България вече е поела ангажимент да въведе еврото.
Въпросът за преминаването към еврото и ефектите за потребителите остава една от най-обсъжданите теми в обществото. Очакванията са, че преходът за кредитополучателите ще бъде без съществени трудности.
Акцентът изглежда е поставен върху плавния преход към еврото и стабилността за хората с кредити. Прогнозите са за процес без сериозни сътресения.
В заключение, темата за влизането ни в еврозоната остава актуална, а основните очаквания са свързани с минимални промени за кредитополучателите и стабилност на банковата система.
