Бащата на Сияна: Отговорността за смъртта на детето ми носи тази жена…

Бащата на Сияна, загинала при катастрофата край Телиш, Николай Попов, отправя директно обвинение към Десислава Паунова за смъртта на дъщеря си.

В свой пост във Facebook Николай Попов посочва, че Десислава Паунова, която е била част от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, е била освободена от длъжността си по нареждане на министър Андрей Цеков през януари миналата година.

Попов подчертава, че по време на работата на Паунова в агенцията са подавани множество сигнали за опасността по участъка Радомирци–Телиш по път I-3. По думите му, въпреки тези предупреждения, не са били предприети никакви действия.

Той заявява следното:

Защо държавата уби Сияна? И продължава да убива.

Вече мина близо месец, но все още липсват конкретни резултати.

Попов е категоричен, че иска да бъде разбран ясно, дори и това да звучи трудно – държавата има съучастие в смъртта на дъщеря му Сияна. Според него, същото важи и за загиналите други невинни хора.

Той допълва, че Сияна не е просто още една жертва, а се е превърнала в символ – болезнен, неволен, но ясен знак срещу безразличието и беззаконието, които царят по пътищата.

Семейството им понася тази тежка съдба.

– Вие ми дадохте сили да говоря. Да викам. Да търся отговорност. И други родители вече са го правили – със сълзи, със гняв, с отчаяние.

Но колко още деца ще трябва да си отидат, за да бъде чут този вик?

Дори през 2024 г. до АПИ продължават да пристигат сигнали за опасния участък между Радомирци и Телиш по пътя I-3. Това е част от маршрута София–Букурещ – за някои хора, път до гроба.

Сигнали подават не само граждани. /с част от тях разполагам/ Сред тях има и такива от МВР. Това означава, че държавни органи сами се уведомяват – с предложения за ограничаване на скоростта, поставяне на знаци и други мерки за превенция.

Как реагира АПИ? Отговорът е ясен – не е направено нищо.

Вината има име: Десислава Паунова.

Като директор „Пътна безопасност и планиране на дейностите по РПМ“, Паунова е получавала десетки жалби. Била е задължена да реагира, но е предпочела да запази мълчание. Без действие. Потулване. Същото, според Попов, важи и за Иваничков – друг пример за места, където изчезват сертификати за 140 милиона.

Това се отнася и за всички, които знаят, но мълчат и продължават да получават заплати.

Резултатът от това? На 31 март 2025 г., при силен дъжд, камион натоварен с 20 тона хартия преминава през този участък със скорост 84 км/ч. Напълно легално, но с трагични последици.

Точно тогава на пътя са Сияна – на 12 години, заедно с баба си и дядо си.

Камионът изпуска контрола и се стига до фаталния сблъсък. Детето ми почина!

Дядо ѝ може никога да не се възстанови и вероятно ще остане инвалид.

Тази трагедия можеше да се предотврати с няколко пътни знака, чиято стойност е по-малка от минималната работна заплата.

АПИ обаче твърди, че трасето е „в добро състояние“.

Докато институциите не предприемат действия, децата стават жертви.

Ако ограничението беше 60 км/ч, както е предложило МВР, трагедията можеше да се избегне. /това ограничение е въведено след смъртта на Сияна/ Разликата между живота и смъртта е 24 км/ч.

По-точно – 19 км/ч. При такава скорост, при опит да спре, камионът буквално смачква детето ми в спрелия автомобил на дядо ѝ.

За тази разлика в скоростта, според Попов, отговорност носят Десислава Паунова и всички, които са я оставили на тази позиция.

Незабавна оставка! Един Иваничков не е достатъчен!

Какво още трябва да се случи, за да бъде отстранена тази жена?

Колко още деца ще загинат, преди да се стигне до оставка?

Или в България наглостта струва повече от човешкия живот?

Списъкът с катастрофи, свързани с името ѝ, е дълъг – АМ „Струма“, Крън, Габрово… Сега и Радомирци–Телиш. Отговорност няма.

Жертвите са поне 50!

Затова, когато ме попитат къде ще е следващият протест, моят отговор е:

Този случай отново поставя на преден план отговорността на институциите и ролята на държавата за предотвратяване на подобни трагедии. Според бащата на Сияна, липсата на навременни действия може да доведе до фатални последици.

Историята ясно илюстрира напрежението между гражданите и институциите по отношение на пътната безопасност. Въпросът за поемането на отговорност остава отворен.

В крайна сметка, обществото продължава да настоява за отговори при такива инциденти, а реакцията на институциите все още е под въпрос.

Този случай подчертава колко важна е прозрачността и навременната реакция на институциите, особено когато става дума за човешки животи.

Telling Admin