Близък на Тодор Славков: Това е причината която го е принудила сам да сложи край на живота си
Тодор Славков е бил диагностициран с глиобластом IV степен – агресивен и нелечим тумор на мозъка, заради който е решил сам да сложи край на живота си. На 21 юли той се е прострелял с пистолет – датата, на която преди 44 години почива и майка му, Людмила Живкова. Това разкрива близък приятел на внука на последния комунистически ръководител на България, Тодор Живков.
Малък Тошко, както всички го наричаха, си отиде на 54 години при все още неизяснени обстоятелства в къщата на президента на „Локомотив“ (Пловдив), Христо Крушарски, която се намира в село Асен край Павел баня. Новината за неговата смърт разтърси цяла България и предизвика множество коментари и слухове, включително и предположения за възможно убийство.
След деня на поклонението, когато Тошко беше погребан близо до гроба на майка си Людмила Живкова, в затворен ковчег, негов близък сам потърсил репортер на „Уикенд“, за да изясни, че причината за самоубийството не е свързана с алкохол, кокаин или комарджийски дългове, а с неизлечим, напреднал мозъчен тумор.
„Глиобластомът при Тодор беше открит от невролози във Военна болница още миналата есен, а диагнозата беше потвърдена със скенер в Правителствена болница. Края на годината Славков заминава за клиниката „Джон Хопкинс“ в Истанбул, където му правят биопсия и всички изследвания потвърждават агресивния мозъчен тумор. Лекарите му дават максимум две години живот. Започва рязко да отслабва, развива се частична парализа, силното главоболие и честото повръщане стават ежедневие.“
Заради болестта си, Тодор постепенно се изолира, спира контактите с приятели и престава да отговаря на телефона си. Той сам избра да си отиде на място, където да е в тишина и усамотение, като реши това да бъде датата, на която е починала и майка му Людмила Живкова“, споделя негов близък пред „Уикенд“.
По думите на неговия приятел, Малък Тошко не е споделял с никого плановете си за самоубийство. Причината е, че е бил горд човек и не е желаел близките му да го запомнят по друг начин освен като човек, обичащ живота и забавленията.
Две седмици преди трагичния момент, Тошко помолил стар приятел на баща си, футболния бос Христо Крушарски, да му предостави къщата си в село Асен. Крушарски, който бил наясно с тежкото заболяване, предположил, че Тодор търси спокойствие сред природата като част от лечението и с готовност му дал ключовете.
Освен това Крушарски осигурил и санитар за Славков – негов племенник поема тази задача и също остава в къщата. Само че два дни преди 21 юли, Тошко отпраща болногледача, като казва, че присъствието му го натоварва и предпочита да остане сам.
Тялото на Славков е било открито с огнестрелна рана в главата от жената, която се грижела за дома, около 17 часа. Точният час на изстрела не е известен, но според експертите от „Съдебна медицина“ самоубийството е извършено в обедните часове.
Животът си Малък Тошко е прекъснал с боен пистолет „Глок“, който е получил като наследство от баща си Иван Славков – Батето.
„Преди смъртта на Батето, Тошко нямаше собствено оръжие, тъй като МВР не му даваше разрешително заради делото за изнасилване на Мила Гешева, приключило през 2005 г. Когато Иван Славков умира през 2011, неговият пистолет, подарен от МВР, е върнат в служба КОС. Съгласно закона, оръжието е трябвало да бъде продадено на търг, понеже Тодор няма разрешително. Впоследствие обаче, след смъртта на баща си, Малък Тошко успява да вземе разрешително и да получи пистолета…“, разказва приятел на Славков, който е добре запознат със случая.
Футболният бос има намерение да продаде къщата, където Тошко се самоуби 
Още от началото на 80-те Христо Крушарски е бил сред най-близките приятели на Иван Славков и след смъртта му поема грижите и финансова подкрепа за Тодор. Малък Тошко е бил миноритарен съдружник във фабриката на Крушарски за противоградови ракети, а Крушарски често е покривал и негови комарджийски дългове.
„Преди 1989 г. Крушарски беше комсомолски секретар в металургичния комбинат „Кремиковци“ и имаше непрекъснат достъп до Тодор Живков. Той беше единственият от приятелите на Иван Славков, когото Бай Тошо допускаше до себе си. След началото на прехода Крушарски влезе в частния бизнес, а появиха се слухове, че препира пари на фамилията Живкови. Това категорично не е вярно“, коментират запознати.
След кончината на Тодор Славков в къщата в село Асен, Крушарски е силно разстроен и не желае повече да влиза в имота, който е закупил преди около 15 години с инвестиционна цел.
„Тодор ми беше като син, много го обичах! Когато научих за трагедията, не знаех накъде да тръгна. В голям шок съм! Баба му ми казваше: „Грижи се за него“. И аз така се погрижих, че той си отиде преди мен в мой имот…“, сподели наскоро Христо Крушарски в телевизионно интервю.
Последният смс на Тошко: Людмила проговори в мен
„На дърти години разбрах каква е била ролята в живота ми. Да направя килийно училище в село Асен. Тук няма един да говори български. В целия регион вече всички са ми приятели, разбира се. Людмила Живкова проговори в мен. И имам мисия – просветно-културна. Благодаря ти за всичко“. Това е последното съобщение, което Тодор Славков изпраща на дългогодишния семеен приятел Христо Крушарски – десет дни преди да си отиде, докато е във вилата на Крушарски в казанлъшкото село.
Съобщението до Крушарски е изпратено на 11 юли, както разкрива самият той в интервю за „24 часа“. „Впоследствие го анализирах, показах го на следствието, на дъщеря му също го дадох да го прочете. Един човек, който се е занимавал с много такива случаи, ми каза: „Ако ми го беше показал, щях да ти кажа какво ще се случи“. Но аз тогава не обърнах внимание на написаното. Сметнах, че вече е започнал да мисли трезво, да осъзнава живота си“, споделя бизнесменът, който е бил близък с Иван Славков-Батето и е обещал на семейството да ги подкрепя.
Историята на Тодор Славков ясно показва как здравословните проблеми могат да повлияят на психиката и решенията на човек. Често дори най-близките не знаят какво наистина се случва в душата на другия.
Тази история подчертава, че понякога дори най-откритите хора крият тежки битки. Личната трагедия често остава невидима за околните.
