Дадох под наем една стая в къщата си. Наемателят беше млад мъж. Един ден той каза, че е готов да плаща допълнително, ако се съглася да имам гости. Когато отворих вратата, замръзнах от изненада

Винаги съм вярвала в съдбата и съм знаела, че нищо не се случва случайно. Преди няколко години загубих съпруга си и, за да се издържам, реших да дам една от стаите си под наем.

Наемателят се оказа млад мъж на име Руслан, художник, който веднага ми направи добро впечатление. Той беше различен от повечето момчета на неговата възраст – сериозен, начетен, с дълбоки мисли. Вечерите често прекарвахме в кухнята на чаша чай, разговаряйки за живота, споделяйки мечтите и преживяванията си.

Знаех, че баща му живее в село, управлява ферма и също е вдовец, но никога не го бях срещала. Всеки ден Руслан ми разказваше за своите проекти, а аз – за моите планове, и разговорите ни бяха изключително интересни.

Един ден намекнах, че е време да си намери жена, но той смутено призна, че не знае как да говори с момичета. След този разговор мина около месец. Един следобед се прибрах от съседката и влязох в стаята му, където го заварих да работи с млада жена модел. Изненадана, веднага напуснах стаята, мислейки, че нарушавам личното му пространство.

По-късно, докато отново пиехме чай, Руслан ми разкри, че харесва това момиче, но се страхува да ѝ признае чувствата си. Реших да помогна – поканих я на чай, за да се извиня за недоразумението. Това се оказа повратният момент – разговорът между тях потръгна и ледът се разчупи. Руслан ми благодари многократно за помощта.

Малко след това ме помоли да приема баща му у дома за известно време, докато преминава медицински изследвания. Руслан дори предложи да покрие разходите за лечението, но аз отказах да взема пари.

Когато баща му пристигна, не можех да повярвам колко много ме заинтригува този мъж. Започнахме да разговаряме и скоро разбрахме, че имаме изключително много общи неща.

Днес животът ми е изпълнен с щастие, защото планираме две сватби – тази на Руслан и неговата любима, и моята със баща му. Радвам се, че тогава взех решението да дам стаята под наем, защото то ме доведе до любовта и новото начало, което никога не съм очаквала.