Дойде в София от затънтено село без пукнат лев в джоба и стана голяма звезда! Познахте ли я?

Днес тя е сред най-известните лица на малкия екран, с дългогодишен опит в телевизията, но началото й никак не е било леко. Пътят към признание и успех неведнъж се е оказвал труден за Мира Добрева – журналистката, която доказва, че мечтите са постижими, независимо от произхода и финансовите възможности.

Следва личният й разказ:

„Не е възможно да станеш журналистка“, казваше татко. Майка – „То тия работи така стават, за телевизията връзки трябват и трябва да си от сой“, започва разказа си Мира. „Аз не съм от сой. Родена съм в малко градче в дълбините на Родопа планина. Лятото сеехме тютюн, а зимата – някакви плетки.

Не съм се чувствала хубаво дете, а и не бях такова. А за телевизията, знае се, някаква визия трябва. Татко веднъж ми каза: „Спри да мечтаеш, бе, дете, спри с тая телевизия, я виж какви големи зъби имаш, в телевизията вземат само хора с малки зъбки“.

Снимка: БЛИЦ

Когато чух тези думи, беше все едно ме прободе с иглата, с която татко нижеше тютюн. Но животът продължи. Зъбите ми също не спряха да растат и дори започнаха да се кривят. Понеже родителите ми са учили икономика, и аз поех по този път и започнах да уча икономика.

С цифрите обаче не се справях добре. В същото време гледах всички новини и се интересувах от известните лица по онова време. Започнах да разучавам къде са учили и реших да пробвам и аз – кандидатствах журналистика, но не ме приеха. Записах се в Датския колеж, после „Човешки ресурси“ в УНСС – основно, за да имам диплома. Година след това завърших телевизионна журналистика в СУ“, спомня си Добрева.

„Когато пристигнах в София, носех един пататник, горнище на пижама, което минаваше за риза, и бял лъскав клин. Ако знаете само колко ме беше срам. Пари за дрехи и чанти нямах. Времето беше трудно – тъкмо беше навлязла демокрацията, беднотия, купони… Хората чакаха на опашки за кофичка мляко, а аз чаках пред телевизията. Винаги се появявах, когато чуех за конкурс. Хачо Бояджиев, Бог да го прости, тогава провеждаше повечето конкурси. Веднъж ми каза: „Когато акълът ти порасне колкото косата, ела да се пробваш пак“.

Снимка: БЛИЦ

Така се захванах сериозно да „отглеждам“ акъла си – английски, гръцки, стенография, машинопис, правоговор, стилистика, поведение пред камера, десетки книги и стотици учебници изпълваха малката ми стая в блок 55 на Студентски град.

През това време татко почина. Мама нямаше възможност да издържа мен и брат ми. Започнах да уча задочно и ми се наложи спешно да започна работа. Първо започнах в гръцката телекомуникационна компания „Интраком“, а след това работих като чистачка. „И досега обичам да чистя и да говоря по телефона“, откровеничи Мира. „Един ден отидох пред Нова телевизия и зачаках.

Дойде шефът. „Казаха ми, че на вратата стои едно момиче, което изглежда като 1 милион долара, какво искаш?“, пита ме той. „Да започна работа в телевизията” – отговорих. „Добре дошла, още не съм чул някой да се е отказал от 1 млн. долара“, отвърна той.

Снимка: БЛИЦ

Още на следващия ден се върнах, този път с по-прилични дрехи, които ми даде приятелка. Минах през всички етапи – гримьорна, монтаж, архив, работа при репортерите. После пораснах, оправих зъбите си, започнах в БНТ, купих си дрехи, усъвършенствах писането си. Последваха награди, признания, десетки грамоти. Станах корица на списание 40 пъти. Изминаха 22 години от онзи момент, когато за първи път застанах пред Нова телевизия“, завършва разказа си Мира, като признава, че и до днес усеща комплекси, свързани с произхода си от малък град и бедно семейство.

Разказва тв журналистката Мира Добрева

Историята на Мира Добрева показва, че постоянството и усърдието могат да отворят врати, които изглеждат затворени. Понякога най-важното е просто да не се отказваш.