Две години живях в измама – оказа се, че апартаментът, за който плащам наем е собственост на мъжа ми и майка му

Нанси винаги е вярвала в любовта, лоялността и равенството в брака. В продължение на две години тя е плащала своята половина от наема, доверявайки се на съпруга си. Но когато открива, че той и майка му са я манипулирали и са ѝ отнели хиляди долари, Нанси решава да отвърне с урок, който ще запомнят завинаги.

Казват, че гневът на предадената жена е неописуем. Но те явно не са се сблъсквали с жена, която две години е плащала наем за апартамент, който принадлежи на собствения ѝ съпруг и свекърва.

Аз съм човек, който вярва в справедливостта. Работя здраво, играя честно и очаквам същото в замяна. Но понякога животът те удря толкова подло, че нямаш избор, освен да се превърнеш в отмъстителна богиня.

Иронията? Вярвах, че с Джеръми имаме здрава основа. Оженихме се млади, изградихме живот заедно и си поделяхме всичко поравно: наем, храна, сметки. Всичко изглеждаше перфектно. Джеръми намери апартамента и дори беше развълнуван, когато ми го показа.

— „Ще си поделим сумата – по 1,000 долара всеки. Това е нашият първи дом.“
Аз, разбира се, се съгласих. Всичко изглеждаше съвсем легитимно – договорът, плащанията, „хазяинът“.

Но една обикновена декемврийска вечер, след тежък работен ден, всичко се разпадна. Съседката ми, Тейлър, неволно разкри истината: апартаментът всъщност принадлежи на Джеръми и майка му, които са ме лъгали през цялото време.

Две години. 24,000 долара. Лъжа след лъжа.

Светът ми се срина. Съпругът ми беше фалшифицирал всичко – договора, „хазяина“, всяка част от тази измама. Парите ми са отивали право в джобовете на него и майка му.

Но това, което те не очакваха, беше моята решителност. Същата вечер започнах да събирам доказателства. Открих нотариалния акт, ипотеката, цялата истина.

След това се превърнах в актриса. Играх ролята на идеалната съпруга, докато тайно планирах отмъщението си. Усмивки, шеги, платен „наем“ за декември – всичко беше част от моя план.

На 28 декември Джеръми излезе за работа, нищо неподозиращ. А аз? В рамките на часове опразних апартамента, взех всичко, което беше мое (и не само), и изтеглих всичките пари от общата ни сметка. С тези средства платих първия месечен наем за новото си жилище.

Когато Джеръми се прибра, откри празни стаи и едно писмо:
„Надявам се да се наслаждаваш на ТВОЯ апартамент.
Наемът за новото ми жилище вече е платен – от теб.
Честита Нова година.“

Последваха обаждания, съобщения, молби – игнорирах ги всички. Джеръми и майка му получиха точно това, което заслужаваха.

Три месеца по-късно, вече разведена и с възстановени пари, отпивах шампанско в новия си дом. Бях спечелила не просто битката, а войната. Джеръми и майка му продаваха апартамента, за да покрият загубите си, докато аз се наслаждавах на свободата си.

За онези, които се опитват да те измамят: нека знаят, че кармата идва. А понякога, кармата се нарича Нанси.