Ерих Фром твърдял, че само една черта издава лошия човек: щом я видите, всичко ви става ясно

Ерих Фром е сред авторите, чиито идеи и днес карат хората да се замислят. Неговите анализи за човешката природа, свободата и личната отговорност остават все така значими. Има една негова мисъл, която си струва да си припомним.

В една от своите книги Фром споделя:

„Неспособността на човека да се срамува е признак, че той е изгубил връзка със своята душа.“

Това изказване е изненадващо точно. Вероятно ви се е случвало да срещнете хора, които спокойно изричат абсурдни, груби или съвсем неуместни неща, без да покажат дори и сянка на смущение. Не се притесняват, не се извиняват, а дори не спират, за да премислят думите си. Излъчват абсолютна самоувереност, сякаш притежават правото само те да казват истината.

Странното е, че ако започнете вие да се чувствате неудобно заради чужди думи или действия, ако изпитате срам вместо тях – това вече е показателно за ситуацията.

Това често говори, че пред вас стои човек, на когото липсва този важен вътрешен филтър – черта, която отличава балансирания и съпричастен човек от прекалено самоуверения и неосъзнат индивид.

Как да реагирате, ако се сблъскате с такъв човек?

Първата ви стъпка е да не приемате казаното твърде лично.

Ето още няколко съвета:

Опитайте да запазите спокойствие. Ако някой се опитва да ви въвлече в спор, представете си, че сте само наблюдател. Глупостта на другите не е ваше задължение. Това не значи да игнорирате напълно случващото се, но самообладанието е незаменимо качество.

Поставяйте ясни граници. Не се колебайте да кажете: „Не ми е приятно да слушам това“ или „Не искам да продължавам тази тема“. Това е ваше право. Не сте длъжни да участвате в чуждата постановка на абсурда.

Не позволявайте да ви провокират. Има хора, които нарочно се стремят да ви изкарат извън равновесие. Ако останете спокойни, ще ги обезоръжите. Може да отговорите съвсем спокойно: „Интересно мнение“ или „Имаш право да мислиш така“ – ще забележите как ентусиазмът им намалява.

Извлечете поука от ситуацията. След контакт с такъв човек, запитайте се: „Как попаднах в тази ситуация?“ и „Как да я избегна следващия път?“. Анализът е полезен. Може би сте били прекалено доверчиви или не сте дали достатъчно ясна позиция.

Не се опитвайте да доказвате нещо. Това е може би най-важното. Някои хора просто не могат да се усъмнят в собствената си правота. Оставете света да ги съди.

Замисляли ли сте се кое е най-парадоксалното?

Точно тези хора често са напълно убедени, че са много умни, прозорливи и притежават единствената истина.

Обикновено ще чуете от тях: „Аз просто изказвам своето мнение“, дори когато това мнение няма нищо общо с логиката или с елементарната учтивост.

Сигурно сте попадали на такива „разбирачи“ в интернет. Те обсъждат всичко – от политика до астрофизика, от възпитание на деца до ядрена физика.

Те са убедени, че знаят всичко и вярват, че разполагат с рецептата за правилния живот. Да спорите с тях няма смисъл – все едно да обяснявате на котка, че купичката ѝ не е център на света.

Ако срещнете такъв човек – независимо дали е колега, познат или роднина – не се опитвайте да го „промените“. Това само ще ви развали настроението.

По-добре си задайте въпроса: „Какво ми носи това общуване? Не е ли време да го огранича?“

Важното е да не позволите чуждата тесногръдост да ви се отразява. Ако отсрещният не изпитва срам за думите и постъпките си, помислете дали изобщо си струва да влагате време във взаимоотношения с него.

Понякога най-разумното решение е просто да се дистанцирате. Без излишни обяснения, без спорове и без опити „да отваряте очи“. Както казва още един мъдър човек:

„Най-добрият начин да спечелиш спор е изобщо да не влизаш в него.“

Трудно е да се спори с това твърдение.

Ако попаднете на такъв човек – просто се отдалечете. Вашите нерви са по-ценни.

Понякога си заслужава да си напомняме този прост житейски урок. Дистанцията често е най-доброто решение.

Тази тема ясно показва колко е важно да пазим спокойствието си и да поставяме граници, когато общуваме с трудни хора. Понякога най-мъдрото е просто да си дадем пространство и да се отдръпнем.

Понякога единственото, което можем да направим, е да изберем дистанцията. В крайна сметка, това често е най-здравословният избор за самите нас.

Telling Admin