Христо Мутафчиев: Почивай в мир, Кире!

Изведнъж, напълно неочаквано и с онази рязкост, която напомня на острия му хумор, ни напусна Кирил Кавадарков – един от доайените на Народния театър „Иван Вазов“.

Христо Мутафчиев разказва:

Кавадареца.

Той беше първият, който ме посрещна още при дебюта ми на репетиция в Народния театър през 1994 година. Изключително чувство за хумор. Истински разказвач на театралната история у нас – винаги с характерната ирония и доза самоирония.

Всяка среща с него беше като истински урок по българска литература и театър. Последно го видях в кафето на Народния преди около половин година. Искаше да сподели с мен една малко позната история от Елин Пелин. Ето как я разказа:

„Аз и батьо отидохме в гората да берем дърва. Брахме що брахме, седнахме да си починем.

Батьо рече: ‘Ех, сега да имаше една баница, да се наручеме…’ Изведнъж — търкул! — една баница! Наручехме се.

Батьо пак рече: ‘Ех, сега да имаше една бачонка вино, да се напиеме…’ И търкуул! — една бачонка! Напихме се.

Батьо пак рече: ‘Ех, сега да имаше една мечка, да се сбориме!’

И изведнъж — търкуууул! — една мечка! Сборихме се…

Във всеки мъж има две сърца: едното вика ‘Дръж!’, другото вика ‘Беж!’

Послушах второто. Бегах.

На другия ден се върнах и гледам: от батьо останали само парцали и кокали, а от мечката — нииииищо…“

А на мен — от Киро остава всичкоо!

Почивай в мир, Кире!

Така си тръгват хората – оставяйки след себе си спомени и важни уроци. Името и разказите за Киро Кавадарков ще живеят още дълго в Народния театър.

Понякога спомените са най-яркото наследство, което някой може да остави след себе си. Историите продължават да живеят там, където ги е имало.

Telling Admin