Когато приехме една възрастна дама в нашия дом, не можехме да си представим какво чудо ще се окаже тя
Със съпруга ми сме собственици на собствен бизнес, а синът ни, който е на десет години, за съжаление не може да ходи сам и се придвижва само с инвалидна количка. Въпреки това, Николай е изключително будно и интелигентно дете, а лекарите дават надежда за възстановяването му. Той има нужда от постоянни грижи, но тъй като и двамата работим, не винаги можем да сме до него. Затова решихме да наемем бавачка, но след повече от месец търсене така и не намерихме подходящ човек.
Разполагаме с добри доходи, поддържаме двуетажния си дом в безупречен ред и търсехме някого, който да ни помага както с Николай, така и с домакинските задължения. Докато търсенето ни продължаваше, помолихме наша роднина да се грижи за сина ни, но тя не успя да поеме тази отговорност за дълго.
Един зимен ден, на път за вкъщи, забелязахме възрастна жена, седнала на автобусната спирка, премръзнала в снежната буря. Съпругът ми предложи да я закараме, а аз се съгласих. Щом слязохме от колата, видяхме сълзите в очите ѝ.
– Добър ден. Последният автобус вече замина, ще стоите тук напразно, ще измръзнете – каза мъжът ми.
– Сине, не чакам автобус… Просто няма къде да отида. Дъщеря ми ме изгони от дома си, а синът ми е на работа. Жена му ме ненавижда и дори не желае да ме вижда. Стоя тук и се питам с какво съм заслужила това…
Със съпруга ми се спогледахме и без думи взехме решение – ще я приберем у дома. Имаше нещо в тази жена, което будеше доверие.
– Достатъчно дълго сте чакали. Каним ви у дома. Имаме достатъчно място, а и търсим човек, който да се грижи за сина ни. Той е в инвалидна количка и има нужда от грижи. Вие ще ни помагате и с домакинството.
Очите на жената се изпълниха с топлина, представи се като Нина Петровна.
По пътя към дома тя ни разказа своята история. Самоотвержено отгледала две деца, но когато дъщеря ѝ се омъжила и родила, зет ѝ не я понасял и постоянно карал жена си заради нея. Синът ѝ пък се оженил за жена, която веднага поела контрола над семейството и не позволявала на мъжа си да общува с майка си. Последната година била тежка – живеела при дъщеря си, но била унижавана и наричана „тежест“. Тази сутрин, след поредния скандал, я изгонили без никакво съжаление.
Стана ми жал за нея. Виждах, че има добро сърце.
Още при първата среща нашият Николай веднага я хареса. Оказа се, че баба Нина е бивша учителка по математика и знае как да подхожда към децата. Дадохме ѝ просторна стая, назначихме я на заплата и тя пое грижите за Николай и домакинството. Само за година тя стана неразделна част от нашето семейство.
Ники започна да я нарича „баба“. Разхождаха се заедно, ходеха на занимания. А най-голямото чудо беше, че синът ни започна да прави първите си стъпки! Всеки ден баба Нина работеше с него, мотивираше го, вдъхваше му увереност.
Изминаха две години от първата ни среща. Децата ѝ няколко пъти дойдоха да я молят за прошка. Тя им прости… но не пожела да се върне.
– Вие сте моето семейство сега – каза тя с усмивка.
