Косара под прицела на НАП заради измамата с Shein и Temu

Брюнетката с амбиция за модна изява – Косара Тончева от най-новия сезон на „Ергенът“, попадна под наблюдението на Националната агенция за приходите. Причината е, че макар да се представя пред аудиторията като дизайнер и притежател на популярен онлайн моден бранд, институциите са решили да проверят доколко реално стои зад това нейното „модно царство“, съобщава Intrigi.bg.

Оказва се, че Косара не фигурира като собственик на регистрирана фирма, въпреки че активно предлага дрехи през социалните си профили. Практически липсва официално декларирана дейност, не се внасят осигурителни вноски, а поръчките продължават да се изпълняват.

Зад наречените „бутикови дизайнерски находки“ всъщност се оказват евтини стоки от платформи като „Шейн“, „Тему“ и „Али Експрес“. Тончева ги преопакова и рекламира като „уникални“ и „ръчно изработени“. Източници споделят, че надценката понякога достига 400%!

Немалко клиентки вече са изразили недоволство, тъй като получават дрехи със спорно качество – прозиращи, с некачествена изработка и евтино излъчване. Цените на този „лукс“ не са публично видими, а се предоставят само при лично запитване, което е в разрез с търговското законодателство.

В схемата е включена и друга участничка от шоуто – Любомира, с която Косара снима фотосесии с цел реклама на въпросните „дизайнерски“ облекла, информира „Уикенд“. Вместо очаквания положителен ефект, подобни действия засилват подозренията, че става дума за добре замаскирана търговия с китайски стоки на цени като за луксозни артикули.

Зрителите все по-често се питат как Тончева се нарича „дизайнерка“, след като основно препродава, а не създава дрехи. В социалните мрежи се появиха коментари, че злоупотребява с доверието на своята аудитория, представяйки се за нещо, което всъщност не е.

Появиха се и въпроси относно външността ѝ – въпреки че Косара твърди, че е „естествена красавица“, по-стари снимки показват по-тънки устни, различна форма на носа и общо различно лице. Мнозина подозират, че – както и при бизнеса, така и тук – реалността се разминава с това, което се вижда онлайн.

Често зад лъскавата фасада в социалните мрежи се крият действия, които не убягват нито на институциите, нито на публиката.

Този случай показва, че зад дигиталното присъствие може да се крият неочаквани практики, а проверките са естествена последица, когато се появят съмнения.

В крайна сметка, все повече хора се питат колко от това, което виждаме онлайн, е истинско. Това е тема, която със сигурност ще остане актуална и занапред.

Telling Admin