Kрай на десетте заплати при пенсиониране за…
Експертите от Института за пазарна икономика (ИПИ) акцентират, че свиването на раздутата държавна администрация – често смятано за ключово за стабилизиране на публичните финанси – всъщност е затруднено от щедрата система за обезщетения при пенсиониране.
Това се превръща в една от основните бариери пред реформите – институции като МВР не могат да съкратят служители, тъй като това би ги задължило да изплатят еднократни, много големи суми.
Какъв е мащабът на проблема?
По действащото българско законодателство служителите в публичния сектор получават особено щедри обезщетения, каквито рядко се срещат в други европейски държави.
Какви са размерите на тези обезщетения:
Законът за държавния служител (чл. 106, ал. 3) предвижда изплащане на до 10 месечни възнаграждения, според стажа на служителя.
Съгласно Закона за МВР (чл. 234), служителите имат право на до 20 заплати при пенсиониране.
Това прави съкращенията в администрацията изключително скъп процес за бюджета.
Колко биха стрували тези разходи?
Според изчисленията на ИПИ, при средна брутна заплата в публичния сектор от около 1 400 евро, разходите за освобождаване на служители са значителни.
Мащаб на съкращениятаМинимален разход (консервативна оценка)
10 хил. души140 млн. евро
100 хил. души (реално необходим размер)Над 1,5 млрд. евро
Важно уточнение е, че тези данни са консервативни – не са включени по-високите бонуси като тези в МВР, нито фактът, че при пенсиониране често се получава над средната заплата.
България и обезщетенията в Европа
В Европейския съюз няма унифицирани стандарти за високи обезщетения при пенсиониране или освобождаване от работа в публичния сектор.
В близо половината европейски страни подобни практики изобщо не съществуват.
Там, където все пак се предвиждат обезщетения, техният размер е значително по-нисък.
Експертите изтъкват, че България разполага с една от най-щедрите системи за обезщетения в публичната администрация.
Такива щедри практики биха могли да бъдат оправдани само при стабилни публични финанси и бюджетен излишък, какъвто в момента няма. Освен това, заплатите в частния сектор не са по-високи, така че не съществува аргумент държавата да предлага такива бонуси, за да привлича кадри.
Какви са възможните решения?
ИПИ предлага две основни мерки за справяне със ситуацията, като подчертава необходимостта от спешна промяна в режима на обезщетенията.
1. Промяна в законите
Премахване на практиката: Най-ефективното решение е изцяло да се прекратят високите обезщетения при пенсиониране.
Съществено намаляване: Ако това не е възможно, обезщетенията трябва да се ограничат до минимум, например до най-много 2-3 заплати.
2. Финансиране на текущите съкращения
Промените в закона ще засегнат само новоназначените служители. За тези, които вече работят по старите правила, ИПИ предлага следното:
Да се създаде отделен фонд, който да поеме финансовата тежест при намаляване на броя служители в държавния сектор.
Изтеглени плащания: Това означава, че разходът ще бъде направен сега, но така или иначе тези средства щяха да се платят през следващите години, когато служителите се пенсионират.
Този механизъм ще позволи държавата да спре да плаща ненужни заплати и да стартира реални реформи в администрацията.
В заключение, преразглеждането на системата за обезщетения е от ключово значение за финансова устойчивост и по-ефективно управление на държавната администрация. Взетите решения сега ще оформят бъдещия облик на публичния сектор.
Темата с обезщетенията в държавната администрация е сложна и изисква внимателни и балансирани промени. Предложенията на ИПИ очертават ясни възможности за реформа.
Коментар: Ясно е, че промяната на системата за обезщетения е трудна, но без нея сериозна реформа в публичния сектор изглежда малко вероятна.
