Крисия се умори и разкри всичко: истината за Слави Трифонов

Крисия откровено за училището, „Евровизия“ и бъдещите си цели

Днес ви представяме едно от най-запомнящите се интервюта на Крисия Тодорова, талантът, открит от Слави Трифонов. В него тя говори открито за образованието си, пътя в музиката и мечтите си за бъдещето.

Съдържание на статията

Пътят на Крисия в музикалното училище

– Крисия, ти си ученичка в 9. клас в музикалната гимназия в София, където изучаваш поп и джаз. Помогна ли ти известността при влизането в училището?

– Не. Държах изпит по пеене и солфеж като всички останали. Това, че съм известна, не ми дава предимство пред другите. Понякога хората се държат по-различно с мен, но това не променя нищо.

– Как се справяш с ученето?

– Чудесно!

– Кои предмети извън музиката харесваш?

– Обичам рисуването. В химията съм добра – имам петица. Физиката уча, защото трябва, но като цяло се справям.

– А музикалните дисциплини?

– Изучавам солфеж, история на музиката, елементарна теория и пиано. Успехът ми е добър.

– Ти ли си най-добрата в класа?

– В нашия клас сме 27 души – всеки учи различни музикални стилове и инструменти. Никога не съм си мислила, че съм най-добрата – всеки има собствен стил и дава всичко от себе си.

Как започна всичко?

– Преди шест години стана известна за една нощ. Мечтала ли си за това?

– Не, всичко се случи случайно. Приятелки на майка ми и сестра ми разбраха, че „Шоуто на Слави“ търси партньор на господин Андреев и решиха да ме запишат на шега.

Бях напълно спокойна, защото нямах никакви амбиции. Просто трябваше да удовлетворя желанието на близките ми и после да се прибера вкъщи.

Не го приемах като нещо важно, но когато изведнъж станах популярна, наистина се притесних. И до днес е така, макар че вече свиквам.

Славата – предимство или тежест?

– Помага ли ти известността в училище и извън него?

– Има и плюсове, и минуси.

– Кои преобладават?

– Минусите, но един минус винаги може да се превърне в плюс.

– Изпитваш ли завист от околните?

– Да, понякога хората се държат различно с мен.

Къде се изявява Крисия днес?

– В момента на кои сцени пееш?

– Изпълнявам свой репертоар на различни сцени, като основно участвам в благотворителни концерти за деца в нужда.

Пея кавали на световноизвестни поп изпълнители, които харесвам. Имам и песни, писани специално за мен, предимно от екипа на 7/8.

Една песен дори композирах сама – „Витамини“. Аранжиментът е на Светлин Кръстев, а текстът – на Еванджелин. Това е първата, но няма да бъде последната ми авторска песен.

Защо напусна екипа на Слави Трифонов?

– Каква беше причината да се разделите?

– Просто прецених, че е време да се развивам самостоятелно. Исках да работя за себе си и да изградя собствен екип.

– Запазихте ли добри отношения?

– Да, разделихме се приятелски.

Какво предстои?

– Ти вече вървиш по свой собствен път. Имаш ли ясна посока?

– До 1-2 години се надявам да не съм в България. Ще се развивам в поп и джаз музиката и искам да изградя свой собствен стил – комбинация от това, което се слуша, и това, което ми носи удоволствие.

Планирам да продължа кариерата си в Англия и Америка – там има най-добрите възможности за бъдещето ми. Но България винаги ще остане част от музиката ми – ще продължа да създавам български песни.

Евровизия – най-голямото предизвикателство досега

– Какво си спомняш от участието си в „Евровизия“ в Малта? Тогава беше само на 10 години и спечели второто място.

– Бях много болна, на антибиотици, и това ме притесняваше ужасно. Исках да дам най-доброто от себе си, но се чувствах ужасно зле.

Сутринта, когато трябваше да тръгна за летището, имах 39°C температура. Наложи се лекар да пътува с мен.

– Как успя да се възстановиш?

– Докато другите участници даваха интервюта, аз нямах глас и дори не можех да репетирам. Мълчах, за да запазя гласа си.

В крайна сметка взех лекарства, излязох на сцената и пях с огромно желание.

„Детска планета“ – идея, родена от самата Крисия

– Ти ли предложи идеята за песента „Детска планета“?

– Да. Исках тя да носи духа на детството – най-прекрасния период в живота.

– Но твоето детство още не е минало?

– Ами… мина. Понякога се чувствам дете, друг път много по-зряла, но в крайна сметка ми се иска да остана дете колкото се може по-дълго.