Майка ми намери това в чекмеджето на татко… От това ли се страхувам?
Майка ми намери това в чекмеджето на татко… От това ли се страхувам? (1/10)Докато преглеждаше чекмеджето на баща ми, майка ми попадна на този предмет. Не изрече и дума – просто наблюдаваше реакцията на сина си. Самият предмет беше необичаен – свеж, студен, сякаш има собствен живот. Стоеше там, създавайки усещането, че чака някой да го отвори.
Забраненото чекмедже (2/10)Чекмеджето в стария кабинет на баща ми винаги беше държано заключено. Никой, дори и майка ми, не се осмеляваше да го отвори. Този път обаче тя загърби страха си и позволи на любопитството да надделее, за да се изправи пред непознатото.
Подозрителното отсъствие (3/10)Още предния ден тя претърси целия кабинет, но не откри никакви документи или пари – само този необясним предмет. Най-голямото ѝ безпокойство идваше от липсата на документи. Самият предмет беше висок около тридесет сантиметра, имаше гладка повърхност и фини шарки. От него се подаваха тънки, сегментирани издатини, приличащи на антени. Не намери обаче никаква следа, която да разкрие за какво служи.
Странен допир (5/10)Синът накрая реши да предприеме нещо. Въпреки че не беше лесно, щом докосна предмета, в ума му нахлуха спомени, по-особени от всичко, което някога е преживявал.
Объркващи спомени (6/10)В съзнанието му веднага изникна картина – баща му държи същия предмет. Припомни си детските години и времето, когато са живели до гаража. След като се осъзна, реши да търси още отговори.
Ледено предупреждение (7/10)Бившият колега на баща му, пенсиониран физик, разглеждаше предмета дълго. Лицето му изведнъж помръкна. „Не мога да ти кажа нищо. И е по-добре да си го запишеш.“ Тези думи само засилиха интереса на младия мъж.
Това, което не би трябвало да съществува (8/10)Когато поиска повече информация, професорът отново отказа. „Защото не би трябвало да съществува.“ С това разговорът приключи.
Мистериозни координати (9/10)След като огледа повърхността с лупа, младежът откри гравирани числа. Оказаха се GPS координати, които водеха към усамотена гора. Там, скрита сред дърветата, стоеше стара изоставена колиба.
Скритата тайна (10/10)Вътре имаше бюро, а до него – кутия, пълна с още такива предмети. Там лежеше и тетрадката на баща му, но без каквито и да е обяснения за мистериозните обекти. Тогава чу глас, който прошепна: „Това, което намери, не беше твое. Но вече е.“
Сутринта в къщата беше необичайно тиха. Меката светлина се разливаше навсякъде, а ароматът на кафе се носеше от кухнята. Майка ми влезе, без да каже нищо, и внимателно остави металния предмет на масата.
До днес никой не знае какво е това. Някои твърдят, че е било част от експеримент. Други — че не е създадено от човек. А ти как мислиш?
Възможно е най-големите тайни да се крият именно в обикновени места. Не винаги достигаме до отговорите, но понякога въпросите са напълно достатъчни.
В цялата тази история остава усещането, че някои неща просто трябва да останат неразгадани. Може би това е част от привлекателността на мистериите.
