Мислех, че знам какво да очаквам… докато не извадих този малък лист хартия

Ръцете ми леко затрепериха, когато извадих от плика малък лист хартия. В първия момент не можех да повярвам на очите си – това беше покана за луксозен дом за възрастни хора!

Стоях в пълно мълчание, втренчена в дъщеря си, надявайки се, че това е някаква шега. Но тя само се усмихна и каза спокойно:

— Мамо, с Андрей дълго обмисляхме… Все пак вече си на 46, живееш сама, постоянно си уморена, грижиш се за къщата… В този пансион ще ти е удобно! Грижата там е отлична – има басейн, СПА, йога… Няма да се тревожиш за нищо!

Погледнах към зет си с надеждата, че поне той ще види колко абсурдно е всичко това. Но той само кимна одобрително:

— Да, наистина е страхотно място! Помислили сме за всичко. Там ще намериш приятели, ще имаш с кого да разговаряш…

Стоях безмълвна. Имам си дом, работа, приятели… Никога не съм се чувствала самотна!

— Вие сериозно ли мислите, че съм на 80?! – успях да кажа след миг на шок.

— Мамо, не се сърди, просто искаме най-доброто за теб – меко отвърна дъщеря ми. – Вече внесохме първата вноска. Остава само да отидеш и да разгледаш мястото…

В този момент осъзнах нещо ужасяващо – хората, които винаги съм смятала за най-близки, не ме виждат като майка, а като… товар? Като човек, който „вече е на възраст“ и трябва да приеме мисълта за старчески дом?!

Изправих се, опитвайки се да запазя самообладание, и казах:

— Благодаря за подаръка. Мисля, че ще ми трябва време да осмисля всичко.

Те радостно закимаха, убедени, че приемам тяхната „грижа“. А аз просто не знаех как ще разговарям с тях след този момент…