Мистерията с изчезналия Ники от Конаре: 8 месеца по-късно разкритията са изключително притеснителни

Тя не спира да плаче, да се моли и да се надява… Но детето ѝ все още липсва.

Вече осем месеца след загадъчното изчезване на 13-годишния Николай Илиев от село Конаре, Старозагорско, надеждата избледнява. Момчето с диагноза синдром на Даун е в неизвестност от 17 декември 2024 г. Днес издирването официално е прекратено.

Майката отхвърля идеята за бягство – подозира отвличане

Кметът Станчо Стефанов споделя, че майката на Ники е изплашена, но не спира да се бори.

„Плаче и повтаря: ‘Дано ми го върнат…’ Тя вярва, че детето е отвлечено. Надеждата ѝ не умира“, разказва той пред „България Днес“.

Семейството не се предава, но полицията е преустановила всички теренни действия. Районът на селото е прочесан из основи – претърсени са и най-отдалечените кътчета с помощта на доброволци, военни и жандармерия. Резултатът е нулев: няма следи, доказателства или дори намек за посока.

Последната опора: Европа

В момента за Ники има обявено международно издирване. Официалната хипотеза е, че е възможно момчето да се намира извън България. Въпреки това, няма никаква нова информация по случая, а тишината е притеснителна.

Майката Денка Илиева и вторият ѝ съпруг се опитват да се държат. Но безпокойството е огромно:

„Дали не е отведен за нещо зло… за просия, за органи, за осиновяване? Не знам какво да мисля. Мъката е огромна“, споделя тя.

Отвличане? Данните насочват натам

Следователите все по-сериозно разглеждат версията за организирано похищение. Не е търсена откупна сума, няма и обаждания. Следите на Ники се губят безследно, сякаш е изчезнал от лицето на земята. Това засилва опасенията, че може да става въпрос за престъпна група, действаща в чужбина.

Най-страшният сценарий? Трафик на органи или сексуална експлоатация. Това са възможности, които никой не иска да приеме, но са реални рискове при международен трафик на хора.

Само кучето се върна

Седем дни след като Ники изчезва, вкъщи се появява единствено неговото куче – с каишка, която се влачи по земята. Майката, изпълнена с отчаяние, се вкопчва в този слаб лъч надежда и се обръща към животното:

„Къде е Ники? Заведи ме при него!“

Кучето поема напред, водейки майката, трима спасители и доброволци – първо до стара, необитаема къща, после към язовира. Въпреки усилията на водолази, хеликоптери и термокамери, тялото на Ники не беше открито.

Край без отговор

Осем месеца по-късно реални резултати липсват. Издирването вече е спряно, а единственото, което остава, е международното разследване. Времето неумолимо продължава.

Денка всяка вечер повтаря:

„Моля се, Ники. Появи се. Ако си някъде – само ми покажи, че си жив.“

Историята остава без развитие, а надеждата се крепи единствено на международното търсене. Понякога дори най-упоритите усилия не водят до отговори.