Млад лекар съсипа Тошко Йорданов: Докато вие сте правили шоу, ние…
Млад лекар решава да сподели мнението си в социалните мрежи по повод скандалното изказване на Тошко Йорданов, съобщава Plovdiv24.bg. Теодор Цанков, който работи в здравеопазването, публикува следното:
„Съжалявам, мислих премислях, но не издържах и имам какво да кажа.
Г-н Йорданов,
Докато Вие правехте шоу, ние бяхме на дежурства. Аз съм сред онези „специализанти“, към които се обърнахте с такава лекота и циничност.
Завърших медицина не благодарение на нечия помощ, а защото работих всеки възможен час между лекциите си.
Работих в спешната помощ.
Бях част от екипа на медицински център.
Работих и в спорта, както и посещавах домовете на хора, за които и днес няма осигурена домашна грижа.
Продължавах да работя, дори когато тези хора не се възприемаха като личности, а ги брояха като черни чували за трупове по националната телевизия…
Имах три работни места, за да успея да платя наема, учебниците, таксите и храната си, за да не рухна физически по време на държавните изпити – които, между другото, са пет на брой.
Не съм единствен.
Повечето ми колеги преминаха през същото – с нощни дежурства и изпити по дисциплини с учебници от над 1000 страници. Половината от нас – въпреки трудностите – останахме тук. Да лекуваме. Да се борим. Да поемаме отговорност, която далеч надхвърля възрастта ни.
В България специализантите не просто живеят – те оцеляват. Получават 2000 лв. заплата, като половината отива за наем. Останалото – транспорт, храна, евтино кафе от машината и надежда за по-добри времена.
Работим извънредно – втори, трети договор, нощни смени, 24-часови дежурства, в които взимаме решения за живота на нашите близки. Ако сбъркаме – това може да струва живот.
За да добиете представа, ще спомена Центъра по спешна помощ в София – за който мога да разказвам дълго. От него дежурят 10 екипа за население от 2 милиона, а би трябвало да са поне 65.
И в тези екипи работят специализанти, лекари без почивка и сигурност. С кръв по ръцете и в погледа – не от злоба, а от умора. Те работят в същия град, където ватманът получава с 50% по-висока заплата, а лекарите, които спасяват животи, не могат да си позволят курс за осъвременяване на уменията, защото той струва 600 евро. Може би един ваш обяд струва толкова, колкото тяхното обучение…
Говоря за този град, където звукът на линейка не е символ на надежда, а напомняне за пренебрежението на институциите.
Съмнявам се, че ме разбирате.
Не сте държали ръката на умиращ човек.
Не сте чували писъка на майка, не знаете как мъже плачат като деца. Не знаете миризмата на кръв, как остава в носа с часове, как се перат дрехи с петна от кръв и мозък след 36 часа без сън.
Затова, ако отново решите да говорите за „специализанти“, по-добре ме потърсете. Елате с мен на дежурство в линейка или болница. Ще бъде без сценарий, или както сте свикнал – “на живо“. Без светлини. Само Вие, болен човек и времето, което ни стига – или не.
Тогава ще разберете.
Че 500 долара не купуват съвест.
Че лекарят не се измерва в пари, а в смелост.
И че тук все още има хора, които се борят не само с болести, но и с пренебрежението на такива като Вас.
Подпис: един обикновен лекар“.
Възможно е тази статия да бъде полезна и на други, затова ще се радваме да я споделите.
Посланието на младия лекар е ясно и откровено – ситуацията със специализантите в България е трудна, а оценката за техния труд често е несправедлива. Думите му дават повод за размисъл.
