Най-бързо изчезващият град у нас: От 165 000 население вече е с 88 000

Плевен – град в упадък: икономически, демографски и културен колапс
„Гледайте Плевен и мислете за България“ – един град, някога процъфтяващ индустриален и културен център, днес се намира в тежка криза. 35 години след 10 ноември Плевен е сред символите на икономическия, демографския и културния срив в страната.
Демографски срив: най-бързо изчезващият град у нас
Населението на Плевен драстично намалява през последните десетилетия. През 1985 г. градът е бил дом на 165 766 души, а към декември 2023 г. населението е спаднало до 88 122. Това означава, че над 70 000 души са напуснали Плевен завинаги в периода на прехода.
Градът вече не е сред населените места с над 100 000 жители и с всяка година обезлюдяването става все по-драматично. Основната причина – липсата на работа и перспектива за младите.
Икономиката и бизнесът – в будна кома
Някога Плевен беше индустриален гигант, с предприятия като „Плама“, Ядрения завод, „Плевенски цимент“, машиностроителните заводи и други, които не само осигуряваха работа за хиляди хора, но и имаха сериозно присъствие на международния пазар.
Днес тези индустриални гиганти са ликвидирани или фалирали. Рафинерията „Плама“ практически не работи и се нарежда сред единствените фалирали рафинерии в света.
Данните са шокиращи:
- През 1999 г. в областта са били регистрирани 20 328 фирми.
- През 2012 г. те са намалели на 9 370, с 52 169 заети лица.
- Днес са под 7 000, а заетите – под 40 000 души.
Днес основните „икономически гиганти“ в града са две-три шивашки фирми и още няколко средни предприятия.
Разруха в образованието
През 1989 г. в Плевенска област има 163 учебни заведения с 57 655 ученици. Днес училищата са малко над 100, а учениците – под 25 000.
Закрити са десетки учебни заведения, включително Професионалната гимназия по добив на полезни изкопаеми и газоснабдяване в Долни Дъбник и ОУ „Христо Ботев“ в село Староселци.
Съдебната система – жертва на политически интриги и корупция
Според бивши магистрати, преди 1989 г. престъпността в града е била на изключително ниски нива, а законът се е спазвал стриктно. Днес ситуацията е коренно различна – съдебната система е разделена на лобита, корупцията е повсеместна, а прокуратурата е задръстена с нерешени дела.
Земеделието и животновъдството – на ръба на изчезването
Плевен някога е бил водещ аграрен център, без необработваема земя и с развита животновъдна индустрия. Днес големите ферми се броят на пръстите на едната ръка, селата са обезлюдени, а кражбите на животни са ежедневие.
Единствената останала институция, която все още се опитва да поддържа традициите, е Институтът по лозарство и винарство.
Спортът – без спонсори и условия
Плевен е дал на България величия като Тереза Маринова, Гълъбин Боевски, Пламен Гетов и Цветан Антов. Днес обаче млади спортни таланти липсват, не заради липсата на треньори, а заради липсата на финансиране и спортни бази. Почти всички клубове тренират в двете спортни зали – „Балканстрой“ и „Спартак“, без модерни условия.
Обещаната нова многофункционална спортна зала е все още само проект, а Плевен рискува да остане с още един недовършен антипаметник на спорта.
ШЗО – от елитно поделение до спомен
ШЗО (Школата за запасни офицери) някога беше символ на българската военна подготовка. Днес тя не съществува – закрита през 2007 г., след като отпадна задължителната военна служба.
В момента в Плевен са разположени едва 300 военни, разпределени в зенитно-ракетен дивизион, механизиран батальон и център за начална военна подготовка.
Културният живот – сведен до минимум
Кореняците плевенчани помнят времето, когато градът кипеше от културни събития. През 1988 г. например лятото е било изпълнено с концерти, театрални представления и срещи с артисти.
Днес културният афиш е беден, институциите затварят през лятото, а емблематични културни сгради са продадени или изоставени.
Здравеопазването – единственият успешен сектор
Единствената сфера, която бележи ръст в годините на прехода, е здравеопазването.
Днес Плевен разполага с девет лечебни заведения, като градът се утвърди като водещ център в гинекологията, онкогинекологията и репродуктивната медицина. Благодарение на проф. Григор Горчев, тук се провеждат роботизирани операции, а в града се роди първото бебе, заченато с хайфу технология в България.
Заключение: Ще има ли бъдеще за Плевен?
Последните 35 години са белязани от разруха в индустрията, демографски срив и икономически застой. Ще бъде ли следващият отчет за прехода по-оптимистичен?
Или градът ще остане просто сянка на своето славно минало?
