Най-бързо изчезващият град у нас: От 165 000 население вече е с 88 000
Ще разкажем историята на един български град, който буквално изчезва, отправяйки апела „Гледайте Плевен и мислете за България“. Тридесет и пет години след 10 ноември някогашният силен промишлен и културен център е стигнал до дъното – демографски, икономически и културно.
Вместо да се ограничаваме с общи твърдения, ще подкрепим казаното с конкретни примери. Какво реално се промени – или не се промени – в един от най-красивите градове за последните 25 години? Как се измениха Плевен и неговите жители през това време, и какво се случи с Града под Панорамата?
Демографски срив – най-бързо изчезващият град у нас!
Няма как да не започнем с броя на жителите. Дори и без статистика, всеки може да забележи как улиците на Плевен опустяха – някога оживената Главна сега е почти празна.
Статистиката е категорична: през 1985 г. Плевен е имал 165 766 жители. През 2001 – 121 880, през 2005 – 113 700, през 2007 – 112 570, през 2009 – 111 426, през 2011 – 106 011, а в края на 2023 – 88 122 души. Над 70 000 души са напуснали града за времето на прехода. Плевен беше последният град с над 100 000 жители, но вече повече от десет години е под тази граница, а спадът продължава. Причината е ясна – хората не намират работа и напускат местата си.
Икономика и бизнес – непрекъснати трудности
Местният бизнес оцелява трудно, а производството едва покрива заплатите – и то не винаги. Много предприятия фалираха или преминаха в сивия сектор. Преди 35 години Плевен беше сериозен индустриален център – десетки държавни предприятия като „Плама“, Ядрения завод, „Плевенски цимент“ и заводите за машиностроене допринасяха за икономиката с качествена продукция.
След приватизацията, която трудно може да се нарече нормално раздържавяване, фирмите бяха разграбени от чужди измамници с помощта на безлични чиновници, които получаваха комисионни от фиктивни инвеститори. Много хора се опитаха да създадат бизнес с банкови заеми, но високите лихви направиха това почти невъзможно. През 2021 г. за първи път стана ясно, че 60-70% от бизнеса в Плевен е фалирал или се е насочил към сивия сектор.
Днес „Плама“ почти не работи. Нефтохимическият комбинат край Плевен, Долни Дъбник и Градина, открит през 1970 г., след прехода се превърна в единствената фалирала рафинерия в света. Повечето машиностроителни и металообработващи заводи са затворени, а останалите работят с минимален капацитет.
В наши дни за икономически „гиганти“ се смятат едва две-три шивашки фирми, а в сектора са останали около десетина по-малки предприятия.
Числата казват всичко: през 1999 г. в региона по Булстат има 20 328 фирми. През 2012 г. остават 9 370, в които работят 52 169 души, а днес фирмите са под 7 000, а работещите – под 40 000.
Образованието – с 50 училища по-малко
През 1989 г. в областта са работили 163 училища и 57 655 ученици. До учебната 2012 – 2013 г. броят им пада до 117, а учениците – до 30 729. През 2023 г. училищата са малко над 100, а децата – под 25 000. Само тази година затвориха още две – Професионалната гимназия по добив на полезни изкопаеми и газоснабдяване „Проф. Георги Златарски“ в Долни Дъбник и ОУ „Христо Ботев“ в село Староселци.
Политика и интриги – удар по съдебната система
– „Тогава разследвахме дребни кражби, тук-там по някое сбиване, нарушаване на реда от шумни компании. Ако станеше някакво убийство, изнасилване, отвличане, то беше единствено за години наред и хората дълго го обсъждаха. Но най-важното е, че хората се бояха от закона и проявяваха уважение към полицията.“
Служителите на правосъдието си спомнят с носталгия времето, когато делата се разглеждаха навреме, а тежките престъпления бяха изключение. Това позволяваше на прокуратурата и съда да работят качествено по всеки случай.
С ръста на тежките престъпления и действията на силови групи, се засилиха опитите за вмешателство в съдебната система. Представителите на подземния свят не искаха убийците да бъдат разкрити, а политиците държаха да запазят позициите си на всяка цена.
Съдебната система попадна под сериозен натиск. Проблемите се засилиха чрез раздаване на пари, постове, множество жертви и унижения. После дойдоха лобита, интриги и разклащане на доверието в институциите. Днес прокуратурата в Плевен е затрупана от стари, забавени дела и усещане за корупция.
Земеделие и животновъдство – оцеляване на ръба
Плевен, разположен в сърцето на Дунавската равнина, някога беше водещ селскостопански район. Всички ниви се обработваха, а животновъдството – крави, свине, птици, овце – процъфтяваше. Днес големи ферми са единици, а малките стопанства почти изчезнаха – селата се обезлюдиха, а кражбите на домашни животни са ежедневие, с което държавата трудно се справя. Само Институтът по лозарство и винарство и професионалната гимназия се опитват да съхранят местната традиция.
Люлка на спортисти
Плевен беше сред водещите градове по спорт – стотици спортисти са печелили медали от олимпийски, световни и европейски първенства. Тереза Маринова, Гълъбин Боевски, Пламен Гетов, Цветан Антов са само част от имената с принос. Днес обаче приемствеността липсва, не поради липса на треньори или спортно училище.
Основната причина е липсата на спонсори за младите и отсъствието на добра спортна база. Повечето клубове разчитат единствено на зала „Балканстрой“ и „Спартак“. За собствена „Арена Армеец“ само се мечтае. Ако не се намерят средства, има риск градът да се сдобие с още един изоставен спортен обект, както този до входа на Кайлъка.
ШЗО – емблема на армията
Плевен дълго време се свързваше с ШЗО – едно от най-реномираните поделения на армията. Създадено с указ на Фердинанд през 1901 г., през 1998 г. стана Център за учебна подготовка на младши командири и новобранци, а през 2003 – Учебна база „Христо Ботев“. През лятото на 2007 г. базата бе закрита заедно със задължителната военна служба. Същата година Пета шипченска механизирана бригада беше преместена от Казанлък в Плевен, а по-късно закрита от правителството на Бойко Борисов.
В момента в плевенския гарнизон има един зенитно-ракетен дивизион (част от Втора механизирана бригада – Стара Загора), един механизиран батальон (към 61-ва механизирана карловска бригада) и център за начална военна подготовка. Общият брой военни в града сега не надхвърля 300 души.
Културният живот – все по-оскъден
Плевенчани си спомнят с носталгия времето, когато културният афиш беше богат, събитията не се застъпваха, а културните институции работеха и през лятото. Само през лятото на 1988 г. е имало премиера на „Аида“ с гост-солисти от СССР, концерти пред каскадата – Духовият оркестър (единствен оцелял), формации и фолклорни ансамбли от областта, театрални вечери с артисти от София и срещи с творци от НТ „Иван Вазов“ и Театъра на Народната армия.
Организираха се празнични изложби и инициативи за децата, а Младежкият дом беше център на младежта. Постепенно той спря да функционира, сградата бе продадена и 17 години на мястото й имаше празно пространство – в момента се строи бизнес сграда. Народната опера с оркестър „Христо Бръмбаров“ беше закрита, след което се създаде Плевенска филхармония с оперна сцена. При реформите на първия кабинет „Борисов“ градът едва не загуби и филхармонията си.
Здравеопазването – светлата страна на промените
Единственият сектор, който постигна напредък в Плевен през прехода, е здравеопазването. През 1989 г. областта се обслужваше само от Окръжната болница, а днес има девет лечебни заведения. Плевен се наложи като водещ център по гинекология и онкогинекология. Сериозен принос има проф. Григор Горчев, който въведе роботизираната хирургия и в неговата клиника беше родено първото хайфу бебе в България. Тук се намират и два от водещите центрове по репродуктивна медицина, които помагат на двойки от цялата страна.
Това са промените, настъпили в района за последните 35 години. Остава надежда, че след половин век равносметката ще бъде по-оптимистична. „А дано, ама надали…“
Плевен преди 10 ноември 1989 г.
В социалистическия период Плевен беше сред най-развитите индустриални центрове на България. Водещи отрасли бяха нефтопреработване, металообработка, машиностроене, лека и хранително-вкусова промишленост. В завод „Илинден“ се произвеждаха машини по патент на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат беше втори по големина в страната. Сред другите големи предприятия, даващи работа на хиляди, бяха заводът за турбини „Вапцаров“, винарският завод, чугунолеярният и стоманолеярният завод, заводът за електронни изделия, заводът за алуминиеви отливки, както и циментовият и стъкларският завод.
Градът се отличаваше с красивия си център, обновяван през 70-те, с парк „Кайлъка“ и Скобелевия парк с костница и Панорама „Плевенска епопея“, открита за стогодишнината на Освобождението. Плевен привличаше над половин милион туристи всяка година, предимно от бившия СССР, според socbg.com.
В заключение, съдбата на Плевен през последните десетилетия ясно показва колко бързо може да се промени развитието на един цял регион.
Ако погледнем назад, историята на Плевен е показателен пример за това колко уязвими могат да бъдат икономическите и социалните устои на един град.
Коментар: Случаят с Плевен е показателен за процеси, които се случват в много български градове. Промените засягат всички сфери – от икономика до култура, като здравеопазването се откроява като изключение.
